Спящата кукла [bg]

Бяха обсъдили подробностите за празненството — ордьоври, пилешко и риба, отворени вина, петнайсет минути за нова брачна клетва и танци с дисководещ.

Сега просто си бъбреха и пиеха кафе, преди тя да отиде в кантората и да изчисли разходите.

— Мислите ли, че са го заловили вече? — попита Гутиерес. Намръщи се и погледна навън.

— Нещо не е ли наред? — поинтересува се Сюзан.

— Може би звучи странно, но току-що видях една кола и вътре седеше някой, който много приличаше на него.

Кимна към телевизора.

— На кого? На убиеца ли?

Латиноамериканецът кимна:

— Да. И зад волана седеше жена.

По телевизията току-що бяха съобщили, че съучастничката е млада жена.

— Накъде тръгнаха?

— Не обърнах внимание. Мисля, че към закрития паркинг при банката.

Тя погледна натам. Бизнесменът се усмихна:

— Но това е глупаво. Едва ли е наблизо. — Кимна в посоката, към която гледаха. — Какъв е този плакат? Виждах и други из града.

— О, за концерта в петък. Част от честванията на Джон Стайнбек. Чели ли сте негови книги?

— О, да. „На изток от рая“. „Дългата долина“. Били ли сте в Кинг Сити? Обожавам града. Бащата на Стайнбек имал ранчо.

Сюзан почти набожно допря длан до гърдите си.

— „Гроздовете на гнева“… Най-хубавата книга на света.

— Значи в петък имало концерт, така ли? Какво ще свирят?

— Джаз. Заради монтерейския джаз фестивал. Това е любимата ми музика.

— И на мен ми харесва. Ходя на фестивала винаги, когато мога.

— Наистина ли?

Сюзан едва се сдържа да не докосне ръката му.

— Може на следващия да се засечем.

— Тревожа се… Така де, просто ми се иска хората да слушат повече такава музика. Истинска музика. Но младите много не я обичат.

— Да пием за това. — Той чукна чашата си в нейната. — Бившата ми жена… позволява на сина ни да слуша рап. Какви текстове! Ужасни! А е само на дванайсет.

— Това не е музика — обяви Сюзан, като си помисли: „Има бивша. Чудесно.“

Беше се заклела да не излиза с мъже над четирийсетте, които не са били женени.

Той се подвоуми, после попита:

— Вие ще отидете ли, на петъчния концерт имам предвид.

— Да, ще отида.

— Е, не знам в какво положение сте, но ако ще ходите сама, дали да не се присъединя към вас?

— О, Сесар, много ще ми е приятно.

Да се присъединя…

В наши дни това се равняваше на официално предложение.

Гутиерес се изправи. Каза, че е време да тръгва, после добави, че му било приятно да се запознае с нея, и без да се поколебае, й даде светата троица на телефонните номера: служебен, домашен, мобилен. Взе куфарчето си и двамата заедно тръгнаха към вратата. Изведнъж той спря. Сюзан забеляза, че зад тъмните очила очите му оглеждат фоайето. Гутиерес отново се намръщи.