Бляскавият двор [bg]

– Баща ми говори с капитана, измъкнали сме се от бурята. Удивително, никой не е загинал, а корабът не е пострадал. Не е ясно в какво състояние е товарът, но ще разберем това по-късно. – Около мен момичетата нададоха леки викове на облекчение. – Все още е нощ и веднага щом облаците се прояснят, капитанът може да огледа и прецени положението ни. Междувременно починете си колкото можете.

Той си тръгна, а много от момичетата се възползваха от предложението му. Двете с Мира не можехме да заспим. Останахме заедно, адреналинът надделяваше над изтощението ни. Водите на морето останаха спокойни и към края наистина успях да изпадна в нещо като замаян транс. Мира, коя­то сигурно бе следила мислено времето, хвърли поглед към гос­по­жи­ца Брадли. Придружителката ни също не беше спала.

– Трябва да е сутрин, мадам – каза Мира. – Може ли да се качим на палубата да видим какво е станало?

Гос­по­жи­ца Брадли се поколеба. Знаех, че благоразумието я съветва да си останем долу, но любопитството ѝ победи:

– Добре – каза тя. – Ако отидем заедно. Може да ни изпратят обратно долу.

Тя поведе нас и момичетата, кои­то бяха будни, през коридора и пос­ле нагоре до палубата. Посрещна ни сива утринна светлина и открихме, че не бяхме единствените, чието любопитство се беше възбудило. Много от спътниците ни, включително Джас­пър и Сед­рик, стояха и се оглеждаха наоколо. Навсякъде имаше следи от щети и безпорядък, но корабът продъл­жа­ва­ше да плава бързо и уверено. Моряците се суетяха наоколо, за да поправят нужното и да поддържат кораба в движение.