Остриетата на Кардинала [bg]

19.

Конниците стигнаха до старата воденица по здрач, когато златните и пурпурни отражения от последните лъчи се плъзгаха по земята. Те бяха петима, всичките въоръжени и с кожени ботуши; принадлежаха към бандата на Гарваните, но не носеха големите черни мантии. Бяха препускали дълго от горския лагер, където голямата част от другарите им се бяха настанили в последно време. Предпочитаха да не рискуват и никой да не може да ги разпознае.

Първия труп, който видяха, лежеше пред дома на воденичаря, свлякъл се до стола, където седеше, когато Сен Люк го изненада и намушка.

Един от конниците скочи от седлото и останалите веднага го последваха. Набит, около петдесетгодишен; заради лицето му, изкривено и покрито с белези, го наричаха Мутрата. Той свали шапката си, с кожената си ръкавица избърса потта по напълно голия си череп и грубо се разпореди:

— Претърсете навсякъде.

Докато мъжете се разпръскваха, той влезе, намери две безжизнени тела край камината, както и друг труп по-далече от тях. Те се валяха в локви от засъхнала кръв, които бяха истински празник за големите черни мухи. Миризмата на кръвта се смесваше с мръсния въздух, натежал от прах и изгорели цепеници. Чуваше се само бръмченето на насекомите. Вечерната светлина се сипеше от прозорците в дъното. Стелеше се ниско по земята и раждаше мрачни сенки в помещението.

Гарваните, които оглеждаха воденицата, скоро се появиха.

— Няма никакъв затворник — рече единият от тях.

— Кориард е при конете под навеса — обади се друг.

— Мъртъв ли е? — запита Мутрата.

— Да. Удушили са го, докато си е вършил работата.

— Бога ми, Мутро! Кой е сторил това?

— Някакъв мъж.

— Сам ли? Срещу петима?

— Не е имало сражение. Всичките са били убити от засада. Първо Кориард под навеса, след това Тракен пред къщата. После Гало и Фьойан тук, докато са се хранили. И накрая — Мишел… Един-единствен мъж им е видял сметката… Добър е…