![Остриетата на Кардинала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/8/ostrietata-na-kardinala-bg-download.jpg)
Остриетата на Кардинала [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-003-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:
— Кастила ли? Къде?
— Там, при вратата. Струва ми се, че си тръгваше.
— Моля да ме извините — рече Анес и подаде чашата си на Шовини, — но трябва на всяка цена да се срещна с него…
Тя полетя към изхода и разпозна Кастила по описанието, което гостилничарят от улица „Ключ“ му беше направил. Слаб, хубав, с фини мустаци и черни очи, той слизаше по каменното стълбище и пътьом, със силен испански акцент, поздрави някаква своя позната.
Анес си помисли дали да го спре. Но по какъв повод? И какво щеше да му каже?
Не, по-добре да го проследи.
Проблемът беше, че Балардийо не се намираше наблизо, а тя не можеше да си представи как ще върви след Кастила сред нощния Париж с бални обувки и с вечерна рокля. Колко много ѝ се искаше Марсиак да се появи отнякъде!
Анес изруга наум.
— Затруднява ли ви нещо? — запита госпожа Дьо Сованж.
— Нищо, госпожо. Нищо… Нали този мъж, който се отдалечава е господин Кастила?
— Да. Познавате ли го?
— Можете ли да ми кажете къде е маркизът?
— Не.
Прикривайки объркването си, младата жена се върна в салона, направи се, че не забелязва Шовини, който започна да ѝ се усмихва отдалече, потърси Марсиак. Мина покрай един прозорец и зърна Кастила, който вървеше по улицата. Поне беше си тръгнал пеша…
Най-после гасконецът се появи от някаква врата.
Анес изпита насмешка към достолепието, с което той се движеше.
Тя го хвана за лакътя.
— Бога ми, Марсиак! Къде изчезна?
— Аз ли?… Тук…
— Кастила беше в салона. Тръгна си току-що!
— Кастила ли? — учуди се Марсиак, сякаш чуваше за първи път това име.
— Да, Кастила! По дяволите, Марсиак, стегни се!
Гасконецът затвори клепачи и въздъхна дълбоко.
— Добре — отсече той. — Какво искаш да сторя?
— Пое пеша. Ако никой не го чака с карета или с кон на улицата, можеш да го настигнеш. Облечен е като кавалер, с червено перо на шапката. Разбери къде отива. И не го изпускай за нищо на света!
— Разбрано.
Марсиак полетя, последван от погледа на Анес.
Младата баронеса остана за момент неподвижна и загрижена. След това, обзета от съмнение, отвори вратата, от която преди малко изскочи гасконецът. Тя водеше към вестибюл без прозорци, където горяха няколко свещи.
Похапвайки лакомо от чиния с бадемов крем, лихварката Рабие поздрави Анес, като кимна с глава възпитано и сдържано.
21.
През тази нощ Сен Люк се срещна с Рошфор в една чакалня на Кардиналския дворец. Поздравиха се хладно, с кимване с глава, като всеки от тях потвърждаваше, че приема присъствието на другия, но не проявява никакви чувства. Беше поздрав, разменен между двама професионалисти, които се познаваха и оставаха безразлични един към друг.
— Той ви очаква — рече човекът на Кардинала. — Не чукайте.
Изглеждаше забързан и веднага отмина. Мелезът се позабави, за да остане сам. Свали очилата си с червени стъкла, оправи облеклото си и след това отвори вратата.
Влезе.
Стаята беше висока и широка, тиха, луксозна и почти тъмна. В другия край на обширния кабинет, затрупан с ценни книги, отвъд креслата, етажерките и красивите масички, чиито форми и лакирани повърхности едва се виждаха, свещите на два големи сребърни канделабъра осветяваха работното бюро, пред което седеше Ришельо, обърнал гръб на великолепната тапицерия.
— Приближете се, господин Дьо Сен Люк. Приближете се.
Сен Люк се подчини, пресече помещението и стигна до осветената му част.
— Отдавна не сме се виждали, нали?
— Да, Ваше Преосвещенство.
— Господин Гаже е успешен посредник. Какво мислите за него?
— Той е дискретен и компетентен.
— Смятате ли, че ни е верен?
— Повечето мъже са верни, когато не е в техен интерес да изменят, Ваше Преосвещенство.
Ришельо леко се усмихна.
— Информирайте ме как се развиват нещата около вашата мисия, господин Дьо Сен Люк. Граф Рошфор се притеснява, че времето лети. Според него дните ни са преброени…
— Ето — рече мелезът и подаде откъснатата някога страница от регистър за кръщене.
Кардиналът я взе, разгъна я, приближи към нея свещ, за да разчете написаното с бледо мастило, и внимателно я постави в кожена папка.
— Запознахте ли се с нея?
— Не.
— Справихте се за три дни. Мислех, че искането ми е невъзможно. Приемете поздравленията ми.
— Благодаря, Ваше Преосвещенство.
— Как го сторихте?
— Искате да научите детайлите ли?
— В основни линии.
— Узнах от Великия кесар кой и къде държи в плен Байо. След това го освободих и успях да го убедя, че ни преследват тези, на които е трябвало да бъде предаден.