Остриетата на Кардинала [bg]

Имаше маси за билярд, върху които се мъдреха топки от слонова кост. На разположение на гостите винаги бяха шах, дама и табла. Хвърляха се зарове. Но най-много бяха любителите на картите. Пикет, империал, хок, трийсет и едно, щастливците разчитаха на някое асо купа, на деветка спатия, виверна каро или поп пика. Едни печелеха богатства, други ги губеха. Цели наследства изчезваха след поредното злощастно раздаване. Бижута и полици биваха залагани на масите, както и реки от златни монети.

Изоставена от Марсиак, фалшивата госпожа Дьо Ларемон се разходи из салоните, постави на местата им няколко самонадеяни ухажори и накрая позволи на един възрастен благородник да прояви галантността си. Виконт Дьо Шовини беше на шейсет години. Все още изглеждаше добре, но зъбите му бяха изпадали, затова държеше кърпичка пред устата си, когато говореше. Беше симпатичен, забавен, знаеше безброй анекдоти. Задиряше Анес, без да се надява на успех, единствено заради удоволствието от галантния разговор, всички тънкости на който му бяха известни, а и вероятно си припомняше времето, когато дамите го възприемаха като изпълнен с чар кавалер и лесно падаха в обятията му. Младата жена с удоволствие поддържаше разговора, тъй като успя да измъкне от него много ценни сведения. Научи, че кавалерът Д’Иребан и Кастила често идвали в двореца на госпожа Дьо Сованж, че Д’Иребан изчезнал от известно време, но Кастила, макар да не се задържал дълго, се появявал почти всяка вечер.

Опитвайки се напразно да открие Марсиак, Анес видя закръглена жена, която със суровия си вид, лукавите си очи и със скромната черна рокля трудно се вписваше в пейзажа. Тя бродеше, нападаше чиниите с лакомства и се оглеждаше хищно. На пръв поглед никой не я забелязваше, но всъщност всички я избягваха.

— Коя е тази?

Виконтът проследи погледа на новата си позната.

— О! Тази ли?… Това е Рабие.

— Каква е?

— Опасна лихварка. Позволете ми да ви дам един съвет, госпожо. Продайте последната си рокля и тръгнете по нощница за Индия, но не прибягвайте до услугите на тази пиявица. Тя ще изсмуче кръвта ви до последната капка.

— Не изглежда чак толкова страшна…

— Погрешна преценка, която е струвала много скъпо на мнозина.

— Как я оставят да действа безнаказано?

— Кой ще ѝ попречи?… Всички са ѝ длъжници на дребно, а тя е жестока само към онези, които до гуша са потънали в борчове.

След като погледна с подозрение през рамо, Рабие напусна залата.

— Искате ли да пийнете нещо? — запита Шовини.

— С удоволствие.

Виконтът остави Анес и скоро се върна с две чаши вино.

— Благодаря.

— За ваше здраве, госпожо.

Чукнаха се, отпиха и старият благородник реши да продължи започнатия разговор:

— Впрочем току-що видях идалгото, за когото ми говорехте…