Остриетата на Кардинала [bg]

16.

Когато пристигна в двореца на Ястреба, Лепра трудно се държеше на седлото, а Маланконтър лежеше върху коня на Алмадес. Ла Фарг повика другарите си и всички се събраха на двора. Първо се погрижиха за Лепра — Анес му помогна да върви, а в това време Гибо затвори портала. После Балардийо и испанецът отнесоха Маланконтър вътре. Изпълниха нарежданията на капитана и го настаниха на легло в необитаемо помещение без прозорци.

— Но какво се случи? — запита Марсиак, след като отиде да вземе от своята стая куфарче от тъмно дърво.

— По-късно — отговори Ла Фарг. — Погрижи се за него.

— За него ли? А Лепра?

— Първо за него.

— Кой е той?

— Името му е Маланконтър.

— И какво?

— Трябва да оживее.

Гасконецът седна на леглото, обърна се към изпадналия в безсъзнание ранен мъж и остави куфарчето до нозете си. Обковано с желязо, то имаше формата на малка ракла, която лесно може да се пренася благодарение на ремъка, закачен на капака. Беше куфарче на хирург. Марсиак го отвори, но не докосна ужасяващите инструменти — остриета, триони, чукове, клещи, — които лежаха вътре. Наведе се над Маланконтър и много внимателно започна да сваля кървавата превръзка от черепа му.

— Какво се е случило с него?

— Теглили са му куршум в главата — обясни Ла Фарг.

С усмивка на устните, Марсиак се обърна към капитана.

— И трябва да живее ли? Може би не е било необходимо да му трошите кратуната?

— Той щеше да убие Алмадес. Аз не се целех в главата му.

— Вероятно това ще му помогне да оздравее.

— Направи всичко, което е по силите ти.

Марсиак остана насаме с ранения.