Остриетата на Кардинала [bg]

18.

Каретата стигна до предградието Сен Жак, преди да падне мрак, и пое по Пощенската улица, след това продължи по „Арбалет“, преди да влезе през портала в голям частен дворец. Макар и все още ненужни по това време, в двора горяха факли, от многобройните впрягове слизаха гости, а елегантни кавалери оставяха конете си на прислужниците от конюшнята. Три етажа с високи прозорци светеха празнично. В началото на каменното стълбище посетителите разговаряха в очакване да поздравят господарката на дома. Госпожа Дьо Сованж се усмихваше и намираше мили слова за всички. Облечена с луксозна рокля, весело хокаше онези, които не я посещаваха често, отправяше комплименти към други и майсторски задоволяваше суетата на всички.

Дойде ред на Балардийо да докара каретата до входа. Един лакей отвори вратичката и елегантно облеченият Марсиак се появи и подаде ръка на Анес. Фризирана, напудрена, нагиздена, баронеса Дьо Водрьой грееше в рокля от коприна и ален атлаз. Всъщност леко излязла от мода рокля, което направи впечатление на присъстващите. Анес го знаеше, но не ѝ стигна времето да си поднови гардероба. Освен това разчиташе на красотата си и тази грешка с тоалета отговаряше на персонажа, в който се бе въплътила.

— Всички гледат само теб — прошепна ѝ Марсиак, докато чакаха на стълбите.

Действително тя забеляза погледите. Подозрителни и понякога враждебни погледи на жените; изпълнени с интерес и очаровани — на мъжете.

— Така е справедливо, нали? — рече младата жена.

— Ти си великолепна. Ами аз?

— Не мога да кажа, че ме срамиш… Всъщност дори не подозирах, че е възможно да се избръснеш…

Гасконецът се усмихна.

— Опитай се да не бъдеш чак толкова взискателна. Не забравяй, че тази вечер…

— За дебютантка ли ме вземаш?

Те се изкачиха няколко стъпала по-нагоре.

— Виждам само богаташи — отбеляза Анес.

— Тежки богаташи. Академията за комар на госпожа Сованж е една от най-престижните в града.

— И ще те пуснат ли да влезеш?

— Колко си лоша! Важното е, че ако гостилничарят на Кастила казва истината, кавалерът Д’Иребан и Кастила често идват тук.

— Всъщност коя е тя?

— Госпожа Дьо Сованж ли? Вдовица, чийто мъж ѝ оставил дългове, а тя решила да задоволи нуждите си, като открие салони за най-запалените играчи на комар в столицата… Впрочем тук не само се играе. Също така се плетат много интриги.

— Какви?

— Всякакви. Галантни, търговски, дипломатически, политически… Не можеш да си представиш какво се решава в тайните помещения между две раздавания на картите и с чаша испански мускат в ръка…