![Остриетата на Кардинала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/8/ostrietata-na-kardinala-bg-download.jpg)
Остриетата на Кардинала [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-003-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:
Докато действаше, разказаха на Марсиак как Лепра е получил раната. След това стана дума за преследването, за битката на Алмадес срещу Маланконтър в уличката и за спасителната намеса на Ла Фарг.
— Почивка и патерица — постанови лечителят, след като превърза другаря си. — Ето какво се случва с човек, който не е оздравял, а се прави на акробат.
— Опитах се да преценя силите си — започна да се оправдава Лепра.
— Струва ми се, че не си размислил добре. В близките дни те съветвам да похапваш крехко месце и да пийваш червено винце, без да раздаваш удари.
— А сега ни разкажи какво те прихвана — намеси се Ла Фарг. — Кой е този Маланконтър? И какво искаше ти от него?
Всички се приближиха, за да слушат, без Наис и Гибо, които напуснаха стаята, и Балардийо, който остана облегнат на стената и хрупаше захаросани бадеми, купени в голямо пликче от Новия мост. Почерпи с тях само Анес.
— Тази сутрин — започна Лепра — все още бях сред мускетарите. И вчера изпълнявах тайна мисия… От известно време кралските куриери бяха нападани и убивани между Брюксел и Париж. Първия път помислиха, че става дума за случайна среща с разбойници. Но имаше втори, после трети път и накрая — четвърти, въпреки взетите мерки. Установихме, че бандитите знаят не само кога тръгват куриерите, но и откъде ще минат… В Лувъра бе направено разследване. То не даде резултат. Тогава решиха да бъде устроен капан на врага.
— И този капан се оказа ти — предположи Анес.
— Да. След като пристигнах в Брюксел инкогнито, тръгнах обратно с писмо от нашето посолство в Испанска Нидерландия. Замисълът проработи: на няколко левги от Париж, в пощенска станция за смяна на конете, бях атакуван от разбойници. Само един от тях успя да се спаси. Беше Маланконтър.
— Това ли е всичко? — запита Ла Фарг.
— Почти… Прибрах се в Париж едва вчера вечерта. Тъй като конят ми се измори, не успях да пристигна бързо, избрах обиколни пътища за по-сигурно и струва ми се, Маланконтър ме е предварил. Както и да е, попаднах на засада на улица „Сен Дьони“. И щях да бъда мъртъв, ако насоченият към сърцето ми куршум не беше спрян от кожения ми портупей.
— Кога получи раната в бедрото? — осведоми се Марсиак.
— На улица „Сен Дьони“.
— А тази в ръката?
— На пощенската станция.
— И изпълнен с щастие, че си оцелял след пистолетния изстрел, още на следващия ден скачаш през прозореца…
Лепра повдигна рамене.
— Не помислих… Маланконтър ме видя в момента, когато и аз го съзрях. Хукна да бяга, а аз…
Той не довърши изречението и се обърна към Алмадес.
— Съжалявам, Анибал.
Гологлавият испанец държеше влажна кърпа до слепоочието си.
— Оставих се да бъда изненадан — рече той. — Трябва да се сърдя само на себе си. Получих хубава цицина.
— Да се върнем към най-важното — разпореди се Ла Фарг. Какво друго знаеш за Маланконтър?
— Нищо. Зная името му, защото той ми го каза. И зная, че работи за противниците на Франция.
— Испания — предположи Марсиак. — Кой друг освен Испания ще иска да научи съдържанието на френската поща, която идва от Брюксел?
— Всички — опонира му Анес. — Англия, Свещената Римска империя, Лотарингия. Може би дори Холандия или Швеция. Без да слагаме в сметката партията на кралицата майка в изгнание. Всички. Приятели и врагове.
— Да, но не всички търсят кавалера Д’Иребан… — проговори Балардийо в промеждутъка между два изядени бадема.
— Маланконтър — уточни Лепра — не се намираше случайно на улица „Ключ“. Той търсеше странноприемницата на Кастила, когато го разпознах. И дума не може да става за съвпадение.
Настъпи тишина, нарушавана само от хрускането на Балардийо, докато всеки размишляваше над току-що чутото. След това Ла Фарг постави ръка на масата и рече:
— Не е необходимо да гадаем. Без съмнение тази афера е по-сложна, отколкото изглежда, това е очевидно. Да се надяваме да научим повече неща за Маланконтър, когато той дойде в съзнание. Но сега имаме да изпълняваме мисия.
— Коя ще бъде следващата ни крачка? — запита Анес.
— Всичко зависи от Марсиак.
— От мен ли? — учуди се гасконецът.
— Да. От теб… Познаваш ли някоя си госпожа Дьо Сованж?
17.
Гражданинът Гаже разговаряше с един от служителите в процъфтяващото си предприятие, когато му съобщиха, че стоката е пристигнала на вратата „Сент Оноре“. Информацията му донесе разрошен хлапак, който пристигна в двора почти без дъх.
— Най-сетне — рече Гаже.
Падаше мрак и парижките врати скоро щяха да бъдат затворени.