![Сребърният камък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/9/srebrniyat-kamk-bg-download.jpg)
Сребърният камък [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърният камък [bg]». Краткое содержание книги:
Иън не се сдържа и се засмя. Ивар дел Хивал се бе учил на техниките, прилагани с рапира, докато Иън бе учил от него тънкостите на боя с меч. А за човек, изпил количеството, което Ивар бе погълнал, той се движеше удивително бързо.
— Доста добър е — каза Марта, когато Ивар подхвърли меча си на един от слугите, застанали в очакване наблизо, след това се обърна към масата и прехвърли едрата си ръка през раменете на вече бившия противник.
Иън кимна.
— Самата истина.
— Само че ти си по-добър. — Усмивката й бе предизвикателен, сякаш сама не вярваше на думите, които бе изрекла.
— Така ли? — избоботи гласът на Ивар от другия край на масата. Той отново скочи на крака. — Чувам, че си въобразяваш, че все още можеш да ме биеш, дори и в прекрасен ден като този.
Иън сви рамене. Доста добре успяваше да се справи в двубоите срещу Ивар дел Хивал, дори в случаите, когато се упражняваха с шпаги или следваха правилата на свободния стил, доста подобни на истинските схватки. Беше необходима доста работа — Иън трябваше да забрави голяма част от репертоара, използван в двубоите с рапира — но по-широкият му обхват и малко по-голямата бързина, на която бе способен, представляваха естествено преимущество срещу значителната сила на Ивар. Да, ако двамата бяха равнопоставени, то всяко дребно предимство щеше да бъде от решаващо значение, но те не бяха, а и един двубой с мечове съвсем не беше като ръкопашния бой.
— Може и да е така — каза той и се надигна от мястото си.
— Я тогава да те видим — каза Ивар дел Хивал и поиска отново да донесат обучителните мечове.
Иън вдигна предупредително пръст.
— Дай ми само минута да се разтегна. — Въпреки че според местните обичаи никой не ползваше предпазни средства, младежът в никакъв случай не би се впуснал в двубой направо, той се притесняваше да не разтегне мускул или сухожилие не толкова от синина или натъртване, причинено от върха на опонента.
Разбира се, опасността да остане без око не можеше да се избегне, но…
— Не — рече остро Ивар дел Хивал и застана с гръб към хората на масата. — Давай, да започваме.
Едното му око се притвори в умишлено намигване.
Лицето на Иън си остана безизразна маска, докато той заемаше позиция срещу Ивар дел Хивал. В този момент обаче изпитваше истинско отвращение от едрия мъж заради постановката, а също и от себе си, защото си бе позволил да се забърка. Можеше да направи всичко, което пожелаеше; Ивар дел Хивал щеше да се бие така, че да загуби, нямаше да си позволи да спечели. Това не бе истински двубой, предназначението му бе да допълни и изгради имиджа на Иън, да повдигне репутацията му. Очевидно Ивар дел Хивал не бе пил чак толкова, колкото му се стори на Иън, по всичко личеше, че бе замислил това, което ставаше.
Правилното нещо в случая, това, което моралът изискваше да направи, бе да остави обучителния меч и да се върне да седне на масата без повече приказки и уговорки.
Вместо това Иън вдигна меча си за поздрав, приближи, за да отбие пестеливото нападение на другия мъж с кръгово париране, при което мечът на противника полетя във въздуха, а Ивар дел Хивал се върна на масата, клатейки глава в престорено удивление на лесното поражение, което бе претърпял, а победата остави вкус на пепел в устата на Иън.
Сребърната луна бе надвиснала високо над езерото, лек хладен вятър браздеше тъмната сатенена повърхност, шумолеше сред листата на чворестите дървета, прилични на древни гиганти, застанали на стража в самия край на лагера.
Вандестийските благородници се държаха прилично дори и когато стануваха извън града. Бяха издигнали лагера край малко езерце, облагородявано поколения наред, така че задигнатите брегове нямаше да допуснат водите на езерото, в случай че се надигнеха след дъжд, да залеят лагера. Бяха издълбани плитки ями за огньове, очертани от скални късове, а настрани някой бе струпал дърва за огрев и те създаваха впечатление за импровизирана ограда около лагера. Един от потоците, които се вливаха в езерото, бе превърнат в нещо като скалист канал, който прорязваше лагера и даваше възможност да се налови прясна пъстърва за вечеря, дори да се извади вода за пиене или къпане, а в същото време бълбукаше и ромолеше толкова приятно, че Иън заподозря, че някой специално се бе погрижил за тези неповторими звуци.