Сребърният камък [bg]

Нима това бе нещо лошо? Определено не.

Арни бе убеден, че всичко ще мине добре, но Иън не бе толкова сигурен. Когато всичко си бе наред, той не се притесняваше, иначе нямаше да се установи в Хардуд.

Плет от пръти ограждаше едната страна на лагера, където Иън бе оставил Гунгнир, беше оставен и страж, така че копието не го притесняваше.

И въпреки това се чувстваше ужасно.

Ивар дел Хивал седна тежко на пейката до него.

— Умора ли тегне над теб? — попита той.

— Какво?

— Това е от вашата Библия, Иън. Така рекъл Господ на Йоан.

— Чел си Библията?

Ивар сви рамене.

— Ходих тук и там. Четох това-онова. Научих два-три езика. — Той потупа огромното си шкембе. — Навремето, когато бях по-млад и не се налагаше да мъкна този тумбак, Негово Топлейшество ме изпращаше на някои мисии, на различни места. — Той поклати глава и въздъхна. — Май поостарях за подобни задачи, но някои от старите умения, от старите таланти се запазиха.

— Като например да се престориш, че си бил обезоръжен.

Ивар дел Хивал се разсмя.

— Доверието, което проявяваш към другите, е доста странно, Иън. Чувал съм те да казваш, че тази твоя работа с фехтовката била просто начин да си изкарваш хляба, след като баща ти те е изритал от вас.

— Да, така е. — Първоначално Иън се бе заел с фехтовка единствено за да има някакво правдоподобно извинение, което да му помага да е далече от дома, а когато Бенджамин Силвърстайн ясно показа, че презира тези занимания, както и абсолютно всичко, с което синът му се заемеше, Иън вече се бе заел сериозно. Първоначално, естествено, бе очаквал да се превърне в Ерол Флин за нула време, но едва след десетина урока му стана ясно, че показността не е всичко, което предлага фехтовката. Оказа се, че има нещо красиво, една неповторима елегантност, най-вече, когато ставаше дума за фехтовката с рапири, и това му допадна особено много.

След това се оказа, че е на улицата, пред вратата на дома, който допреди минути бе негов, стиснал сак в едната ръка, а в другата принадлежностите за фехтовка, синината на лявата му буза в тон със синината на кокалчетата на дясната ръка, пъхнал 87.50 долара в джоба и ключа, който Д’Арно му бе дал за залата, наречена клуб по фехтовка, въпреки че Д’Арно настояваше всички да я наричат оръжейната. Същата нощ преспа в малкия склад и използва сака си за възглавница, а когато се събуди на следващата сутрин, погледът му попадна на принадлежностите за фехтовка и той разбра, че това е единственото му спасение. Иън нямаше живи роднини — и нито един близък приятел — много е трудно да си създадеш приятели, след като не смееш да поканиш у дома никого, след като се срамуваш да обясниш защо е така.