Търсенето на Светия Граал [bg]

Освен тази добродетел ти притежаваше и щедростта, достигнала у теб до такива висоти, че се бе превърнала в истинско чудо. Защото ако в ръцете ти се бяха озовали всички богатства на света, ти нямаше да се поколебаеш да ги раздадеш от любов към Създателя. По онова време огънят на Светия Дух гореше в теб, ти имаше в сърцето и душата си волята и желанието да съхраниш плодовете на тези добродетели.

Надарен с всички тези качества и земни достойнства, ти встъпи в благородния орден на рицарите. Ала когато Неприятелят човешки, който въведе в грях първия човек и причини изгонването му от рая, те видя ощастливен с всички добродетели, той бе обзет от страх, че не ще успее по никакъв начин да те съблазни, макар да съзнаваше, че би могъл да те употреби много добре в своя изгода, стига да успее да съкруши у теб поне една от добродетелите. Разбрал бе, че предопределението ти е да бъдеш воин на Господ Бог и че ти е поверена една изключително възвишена служба, поради което никога и за нищо на света не би трябвало да се принизяваш дотам, че да обслужваш него, Неприятеля човешки.

Ето защо той дълго се колеба дали изобщо да се залавя с теб. Боеше се, че усилията му ще отидат напразно. Тогава изпадна в продължителен размисъл как да те съблазни, и в края на краищата му хрумна, че най-добрият начин, по който би могъл да те принуди да извършиш смъртен грях, е с помощта на жена. Каза си, че жена е въвела в изкушение родоначалника на човешкия род, а също и Соломон — най-мъдрия сред хората, Самсон — най-силния сред тях, и Авесалом, сина на Давид, най-красивия мъж на земята.

„Щом всички тези прочути мъже са били съблазнени и погубени от жени — казваше си той, — не мисля, че този младеж ще успее да устои на подобна примамка.“

Тогава Неприятелят човешки проникна в сърцето на кралица Гениевра, която не се бе изповядала както трябва още от встъпването си в брак, и я накара да те погледне с благосклонност още в мига, в който ти влезе в нейния дом, а това бе в деня, когато бе удостоен с рицарски сан. Като видя, че тя те гледа така прелъстително, ти започна да мислиш за нея и, останал неприкрит, бе застигнат от Неприятеля, който тутакси те порази с една от своите стрели, и то толкова тежко, че те накара да залитнеш. Принуди те да стъпиш накриво, отвърна те от правия път и те вкара в онзи, който бе съвършено непознат за теб: пътя на сладострастието, който съсипва тялото и развращава духа толкова дълбоко, че никой не може да си даде истинска сметка за пораженията, ако вече не ги е изпитал.