Честотата на Шуман [bg]

Автор: Райд Кристофер
Серия: Надзирателят #1
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9789546555052
Переводчик: Венцислав Божилов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Честотата на Шуман [bg]». Краткое содержание книги:

Зашеметяващ трилър, който ще ви грабне още от първата страница и няма да ви пусне до края! Най-голямото приключение в живота... Свитъците от Мъртво море разкриват поразителна тайна – така нареченият Надзирател трябва да се появи, за да спаси света. Самото време се движи твърде бързо, всеки следващ ден е по-къс от предишния. Обществото се разпада, избухват размирици, нещата излизат извън контрол. Никой не е в безопасност. Хелена Каприарти се бои, че губи разсъдъка си. Тя има необяснима психична връзка с човек, когото никога не е срещала. За да докаже, че е с ума си, тя трябва да открие неуловимия непознат и да се впусне в неудържимо приключение, което ще я заведе до някои от най-загадъчните древни обекти на света – паметници, таящи скрита мощ. А противникът през цялото време чака своя момент. Той знае всичко, което ще се случи. Едно погрешно движение - и цялото човечество е обречено на катастрофа. Така започва търсенето на начин за коригиране на честотата на Шуман. Нулевата точка наближава. Изумителен трилър. Един от най-добрите нови романи за годината!

Перейти на страницу:

- Да не си мръднал! - Погледът ѝ се стрелна към Уилсън. - Как се казваш?

Уилсън се взираше в нея, онемял от изненада.

- Как се казваш? - повтори тя. - Уилсън ли?

Той продължаваше да я зяпа безмълвно.

- Чуй ме, идиот такъв! — озъби се тя. - Ти Уилсън ли си, или не?

- Доколкото знам, да - най-сетне успя да отговори той.

Виденията най-сетне бяха довели Хелена при него.

Уилсън наистина съществуваше. За съжаление охранителят я беше изпреварил. Докато разглеждаше Уилсън, Хелена изпитваше единствено разочарование. „Значи се мисли за любовна машина - помисли си тя. - Страхотно!“ Типично за късмета ѝ - човекът от виденията ѝ бе някакъв малоумник.

Точно в този миг охранителят се хвърли към оръжието си. Разнесе се оглушителен гръм, куршумът рикошира до крака на Уилсън и той подскочи като подплашена котка. Осланяйки се единствено на инстинктите си, се метна настрани и клекна зад колесника. Опита се да намери някое тъмно местенце, но изведнъж се озова пред охранителя, който бе минал от другата страна.

Времето сякаш спря ход. Уилсън се взираше в дулото на пистолета.

Изведнъж някакво голямо черно куче се метна с мълниеносна скорост от сенките, захапа дясната ръка на охранителя и го събори на земята. Той изкрещя. За част от секундата русата жена се появи отново и стовари дръжката на пистолета си върху главата на мъжа.

- Естир, пусни го! - заповяда тя и дръпна кучето за нашийника.

Доберманът моментално се подчини.

„Естир?“

Едва сега Уилсън успя да разгледа мистериозната жена. Косата ѝ бе с цвят на светъл мед. Беше доста висока, с правилни черти и високи скули, с малка бенка точно над левия ъгъл на устата. Беше красива, ако не обръщаш внимание на намръщената ѝ физиономия - от онези жени, които те гледат от кориците на лъскави списания, а не зад дулото на пистолет насред летище. Уилсън се опита да се скрие в мрака, да се измъкне, но жената му махна с оръжието си и каза:

- Приятелю, здравата си загазил.

- Благодаря, нямах представа. - Уилсън се огледа, вдигнал високо ръце.

- Дано си наясно колко точно си загазил.

- Знам. Много благодаря. Мога ли да ви попитам откъде знаете името ми?

- Ти сериен убиец ли си? - попита тя.

- Защо всички ме смятат за такъв? - озъби се той.

Огледа се нервно. Не беше време за празни приказки. Доберманът - Естир, изплезила език почти до земята - привлече вниманието му. Много приличаше на кучето на Джордж Уошингтън. Уилсън я посочи и попита:

- Да не би случайно да сте се срещали с един чернокож тип с плитки?

- Господин Уошингтън беше проснат в несвяст от полицията пред дома му. В момента е арестуван.

- Познавате Джордж Уошингтън?!

- Не - отвърна тя. - Но се запознахме, докато търсех теб.

Това поне обясняваше откъде знае името му. Уилсън реши, че загадъчната жена няма да дръпне спусъка - вече щеше да го е направила, ако имаше подобни намерения. Така че свали ръце и тръгна към нея.

- Аз съм Хелена Каприарти - каза тя. - Търся отговори на някои неща.

- Съжалявам, Хелена. - Уилсън прекрачи лежащия в безсъзнание охранител. - Не съм сигурен какво искаш, но трябва да ме оставиш. Полицията ме търси.

- Аз съм също толкова загазила, колкото и ти! - Хелена му препречи пътя. - Имам въпроси.

Уилсън се опита да я заобиколи за втори път.

- Остави ме на мира. Не разбираш ли, че всичко това е някаква ужасна грешка?

Хелена тръгна след него през някакви празни колички за багаж към сградата на терминала и попита:

- Къде отиваш?

- Не те бива да слушаш, а?

- Трябва да отговориш на въпросите ми. Само така ще мога да разбера какво става, по дяволите!

- Какво има да му се разбира? - пренебрежително отвърна Уилсън.

- Искам да разбера защо имам видения, в които гледам през твоите очи!

Той забави крачка.

- Какво?

- Виждам през твоите очи! - Тя посочи слепоочието си с дулото на пистолета. - Между нас има някаква телепатична връзка. Не знам какво е. Но ще ти кажа едно - забъркал си се в много странни неща, Уилсън, или както там ти е името. Видях катастрофата на магистралата. Видях бягството ти от болницата. - „Поне донякъде“, поправи се тя наум. - Видях и как гостува на онзи малоумник Джордж Уошингтън. - Вече знаеше, че е привлякла вниманието му. - Има неща, които искам да разбера. И няма да те оставя на мира, докато не получа отговори.

Уилсън отново закрачи. Не искаше да повярва на ушите си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?