Градината на Рама [bg]

— Не ми е разрешено да ви кажа — отвърна Орелът. — Всъщност, учуден съм дори от факта, че ми беше позволено да ви го покажа. Обикновено завръщащите се пътешественици изобщо не знаят какво се намира на кораба извън територията, която обитават. Оптималният план е всеки вид да остане в рамките на своя модул.

— Виж онази могила, или може би кула в центъра — обърна се Никол към Ричард, насочвайки вниманието му към другия район. — Трябва да е висока почти два километра.

— И е оформена като поничка. Искам да кажа, че в средата е куха.

Можеха да видят, че външните стени на това, което вероятно беше втори модул за обитаване, бяха до голяма слепен изградени. От пода на завода не можеше да се види нищо във вътрешността.

— Не може ли поне да ни намекнете кой или какво ще живее там? — запита Никол.

— Да вървим — рече твърдо Орелът, поклащайки глава. — Време е да слизаме.

Ричард и Никол се откъснаха от телескопите, хвърлиха по един бегъл поглед върху общото разположение на тяхната жилищна територия (която в никакъв случай не беше в толкова напреднал стадий на конструиране, колкото другата) и последваха Орела обратно към коридора. След пет минути стигнаха до нещо, което техният водач обяви за асансьор.

— Трябва внимателно да закопчеете коланите си, когато седнете — каза Орелът. — Пътуването е доста бързо.

Ускорението, което набра странната овална капсула беше мощно и стана за момент. Забавянето след по-малко от пет минути беше също толкова рязко. Бяха стигнали до основата на завода.

— Това чудо пътува със скорост триста километра в час? — запита Ричард след кратко пресмятане наум.

— Освен ако не бърза — отвърна Орелът.

Ричард и Никол го последваха по основата на завода. Тя беше безкрайна. В много отношения беше по-впечатляваща от самата Рама, защото почти половината космически кораб беше разположен на пода около тях. И двамата си припомниха изумлението, което ги беше обзело, докато пътуваха със седалковия лифт на Рама и отвисоко, над Цилиндричното море, можеха да наблюдават тайнствените хорни на Южната падина. Тогавашните чувства на уважение и страхопочитание се завърнаха и дори се засилиха, когато Ричард и Никол с широко отворени очи наблюдаваха дейността, която кипеше около и над тях в завода.

Асансьорът ги беше оставил на нивото на пода, точно край една от частите на техния жилищен комплекс. Пред тях се намираше обвивката на Рама. Двамата с бързи крачки прекосиха разстоянието от изхода на асансьора до нея.

— Около двеста метра дебелина — отбеляза Ричард, отговаряйки на един въпрос, който си бяха задавали още в първия ден ма Рама.

— Какво ще има в обвивката под нашата жилищна територия? — запита Никол.