![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, и аз съм бил само с едно момиче.
Тя се засмя и отново си избърса очите.
— Лъжец. С тези твои малки уши сигурно направо ти се хвърлят на врата.
Засмях се и аз.
— Не, сериозно, само една е. — Това не беше съвсем вярно, понеже не можех да твърдя, че през войната съм отбягвал каквито и да е професионални услуги, но иначе Диърдри Калхун ми бе първата и дотогава — единствена. — Бяхме гаджета в гимназията и й обещах да се оженя за нея, когато се върна от войната. Обаче сватбата ни така и не се състоя.
— Защо?
Въздъхнах.
— Отсъствах по-дълго, отколкото възнамерявах. А войната променя човек. Когато се върнах, и двамата бяхме различни хора. Всичко беше различно.
— Съжалявам.
— Няма нищо. Тогава не се получи. Но сега съм тук.
Саяка сведе очи.
— Просто ми е трудно.
— Струва ми се, че разбирам. Поне отчасти.
— Например, ако сега ми се прибираше вкъщи — не че ми се прибира, но ако ми се прибираше, — нямаше да мога да си тръгна сама. Това ме прави зависима от теб. Мразя да съм толкова безпомощна. Мразя.
— Ясно. И аз щях да се чувствам така. Какво да правим, как мислиш?
— Не знам.
— Е, докато решиш, пак ще те целуна, става ли?
Тя ме погледна в очите и прошепна:
— Добре.
Целунахме се. И този път не се отдръпнах. Погалих я по бузата с опакото на пръстите си. Саяка разтвори устните си и аз лекичко докоснах зъбите й с език, само за да й покажа, че искам още, че съм, готов за още, ако с готова и тя, и после усетих езика й, и целувката ни стана истинска. Обгърнах лицето й в шепите си, тя се наведе напред и направи същото с моето, разтвори устните си по-широко, плъзна езика си по моя и издаде прелестен звук, дори не съм в състояние да го опиша, но изразяваше чисто блаженство, звук, какъвто издава човек, опитал нещо неочаквано вкусно и почти изумен от това. Продължихме да се целуваме и да се галим — лицата, косите си. Саяка прокарваше пръсти по ушите ми, смеехме се и се прегръщахме. Никога не се бях целувал така.
И после само се прегръщахме и се смеехме, и гърбът ме болеше от неудобното навеждане към нея от пейката, обаче не ми пукаше и колкото и да е странно, даже ми беше приятно. А след това тя изведнъж се скова и рязко се отдръпна.
— О, не, мамка му, не!
Толкова се бях унесъл, че все едно ме бяха зашлевили.
— Какво?! Какво има?
Саяка погледна към скута си и се опита да го скрие с длани, ала не успя. Беше се напишкала. Не, продължаваше да пишка и не можеше да спре. Поклати безпомощно глава от унижение.
Скочих на крака.
— Дай да те пренеса някъде!
— Просто ме върни вкъщи.
— Не трябва ли да…
— Просто ме върни вкъщи.
— Но нали ти казах, това няма…
— Просто ме върни вкъщи!
Искаше ми се да я успокоя, да й обясня, че това няма значение, че не ме интересува, но не се сещах какво да кажа. Чувствах се неловко. Усетих, че и на мен ми се пикае — бяхме седели в парка доста време.
И тогава ми хрумна една шантава идея. Започнах да се колебая, после си казах: „Мамка му, какво ще изгубиш?“
Дълбоко си поех дъх и отпуснах мехура си.
— Закарай ме вкъщи — настоя тя. — Още сега.
— Добре, един момент, и аз имам известен проблем.
Саяка погледна чатала ми, към тъмнеещата течност, която се стичаше по крачола ми, и смаяно поклати глава.
— Какво правиш, по дяволите?!
— Да не смяташ, че никога не съм се напикавал? Направих го още първия път, когато ни спуснаха на вражеска земя. Мама му стара, познавам войници, които направо се посраха. Корави мъже, с които не бива да се бъзикаш. Просто на никой не му се говори за това.
Тя зяпна.
— Не мога да повярвам, че го направи!
— Да не мислиш, че само ти можеш? Защо и аз да не се напикая?
Тя скри лицето си в шепи и тялото й се разтресе. Помислих, че плаче, ала после разбрах, че се смее. Погледна ме и поклати глава.
— Ти си побъркан. Направо си побъркан.
Сведох очи към тъмното петно на панталона ми и двамата избухнахме в смях. Отначало по-сдържано, но постепенно смехът ни се отприщи. По някое време Саяка два пъти бързо си пое дъх и се овладя колкото да каже:
— Това е… най-романтичното нещо, което някой е правил за мен! — И после смехът пак ни връхлетя.