Ладията на Харон

— Лесно. Джон Ериксон [6] — без да се колебае, отвърна Мърсър, и после прекъсна линията, докато Соулман ругаеше.

Няколко минути по-късно Мърсър паркира ягуара си до стария понтиак на Дребосъка зад бара на бившия жокей, хвърли чантите си на задната седалка на колата на приятеля си и заключи автомобила.

В заведението нямаше никого. Мърсър се изненада, като видя Хари, който седеше на обичайното си място на високо столче до бара и държеше почти празна чаша в кокалестите си пръсти. Между бледите му устни висеше цигара. До него имаше картонен кашон с етикета на «Джак Даниълс» на капака.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попита Мърсър, влизайки в бара през рядко използваната кухня.

— Няма да повярваш. — Хари беше развълнуван като дете на Коледа. — Поръчах четири кашона «Джак Даниълс» и кретените от хотела ми ги донесоха. Дори ми повикаха такси, за да ги докарам дотук. Ако остана там още няколко часа, няма да се налага да плащам за питиетата си през следващата година.

— Колко струва кашонът? — попита Мърсър, опасявайки се от отговора. Хена щеше да го убие, когато получеше сметката.

— Не знам. Стотина долара бутилката. Господ да благослови Чичо Сам и бездънните му джобове.

Мърсър се замисли. Можеше да се ядосва на Хари, че е злоупотребил с поканата му да използва хотелския апартамент, или да се включи в кражбата.

— Следващия път, когато отидеш там, вземи ми няколко бутилки водка «Абсолют». Убеден съм, че рано или късно управата на «Уилард» ще уведоми Дик Хена. Вземи и бутилка «Реми Мартен» за Дребосъка, Знам, че му е свършил.

— Много си щедър — намусено отбеляза Дребосъка. — Имаш ли представа какво ще стане с бизнеса ми, ако Хари има друг източник на бърбън?

— Пак ще идва, дори да му взимаш двойно за безалкохолното — пошегува се Мърсър. — Пол, искам една услуга.

Дребосъка долови сериозния тон в последните му думи и мигновено реагира.

— Кажи.

— Закарай ме до летището. И скрий колата ми за няколко дни.

— Какво става? — попита Хари.

— Имам следа за копелетата, които снощи стреляха в дома ми.

— Мислех, че ФБР се занимават с това.

Мърсър го стрелна с унищожителен поглед.

— Случаят не е за тях. Кериков е тук.

Хари се умълча, докато осмисляше информацията, и почувства лек спазъм в ампутирания си крак. Беше го загубил заради «Мисия „Вулкан“». Кериков контролираше операцията до край. Дребосъка не разбра какво премина между Мърсър и Хари, защото не знаеше каква зловеща сила представлява руснакът. Но Хари и Мърсър бяха съвсем наясно. Те често бяха обсъждали вероятността Кериков отново да се появи и сега това беше факт.

— Мислиш ли, че иска да отмъсти?

Мърсър поклати глава.

— Ръководят го разнообразни мотиви, но ако ме очистят в кръстосания огън, убеден съм, че онзи негодник няма да пророни и сълза.

— Появата му не може да е случайна — подчерта Хари.

— Не, но може да е съдба. — Последния път, когато Мърсър си бе уредил сметките с Кериков, Съединените щати бяха на ръба на гражданска война. Затова се страхуваше какво ще се случи този път.