Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър му съчувстваше, но настоя.
— Нямаше да питам, ако не беше важно.
— Търговски плавателен съд. Дава се под наем. Голям. Всъщност, най-големият риболовен кораб в града. Може да побере двайсет души.
— Възможно ли е жертвата да е знаела координатите, където бреговата охрана е потопила «Джени IV»?
— Разбира се. Съобщиха ги, за да ги знаят рибарите, когато след няколко години лодката се превърне в риф.
— Трябва да изпратите някого да претърси дъното и да провери дали лодката все още е там. — Мърсър предполагаше, че «Джени IV» е изчезнала, но искаше да се увери.
Маклафлин настръхна от заповедническия му тон.
— Чакайте малко, по дяволите. Оценявам съдействието ви по случая «Смол», но водя важно разследване и нямам време за тези неща.
Мърсър заговори по-спокойно.
— Съжалявам, но ако подозренията ми се окажат верни, ще установите, че собственикът на лодката е бил убит снощи, след като е бил принуден да извади «Джени IV». На борда е имало нещо, което не е трябвало да бъде намерено. Снощното убийство несъмнено е извършено от същите хора, убили Джери и Джон Смол и братовчед им Хауард.
— И кои са тези хора? — подозрително, но заинтригувано попита Маклафлин.
— Още не знам — излъга Мърсър, — но ще разбера.
— Може да помоля зет си да отиде с лодката си и да изтегли «Джени IV» — след дълго мълчание каза Маклафлин. — Гарантирам, че ще я намери още на първото преминаване.
— Не се обзалагайте за това. «Джени IV» не е там. Няма да ме намерите у дома, когато той се върне. Довечера заминавам за Аляска, затова ще ви се обадя по-късно.
— Добре. Ще ви кажа домашния си номер, в случай че не съм тук.
— Това означава много за мен — благодари Мърсър, записа номера му и затвори телефона.
Той въздъхна дълбоко, изпитвайки облекчение, че шефът на полицията в Хомер се е съгласил да му помогне. Не му се понрави, че го излъга, но нямаше избор. Съмняваше се дали разследването на Маклафлин ще го заведе извън Хомер, затова колкото по-малко знаеше шефът на полицията, толкова по-голям беше шансът да избегне интереса на Иван Кериков. Никакви предупреждения нямаше да подготвят Маклафлин за международен терорист като руснака и Мърсър не искаше на съвестта му да тежи още едно убийство, ако ченгето се доближеше до истината. Но Маклафлин щеше да потърси «Джени IV» и това позволяваше на Мърсър да се заеме с други задачи.
Той взе чантите от леглото и забеляза, че силната слънчева светлина, струяща през новата капандура, изсушава боята. След ден-два всички материални доказателства за нападението щяха да се изчезнали. Както бе обещал, Дик Хена бе наел екип да ремонтира къщата. Вече имаше нов килим в бара, където бе изтекла кръвта на Бърт Манинг, и майстор дърводелец оправяше дупките от куршуми в библиотеката, на балкона и по старинното стълбище.
Ремонтът щеше да заличи следите от нападението, но от опит Мърсър знаеше, че ще мине много повече време, докато отзвучи психологичният ефект.
Мърсър слизаше по стълбите, когато телефонът отново иззвъня. Той остави багажа в библиотеката и хукна да отговори на обаждането.
— Казал го е Енрико Карузо — победоносно заяви гласът от другия край на линията.
Дългогодишният му приятел Дейвид Соулман и Мърсър водеха състезание, откакто се познаваха. Въпросите доставяха удоволствие и на двамата — на Соулман, защото това му позволяваше да използва неизтощимите си умения да изследва, и на Мърсър, защото играта подлагаше на изпитание феноменалната му памет.
Последният въпрос беше зададен от Мърсър преди три месеца и през цялото това време Дейвид бе търсил отговора. «Кой е казал:» Полилеят се опита да докосне тавана, а столовете се гонеха на пода. «Думите се отнасят за земетресението в Сан Франциско на 18 април 1906 година.» Това беше един от най-трудните му въпроси, но Мърсър го зададе за отмъщение, защото не беше се сетил, че Бенджамен Бригс е капитанът на «Мария Селесте» — отговорът на последния въпрос на Соулман.
Въпросите на Мърсър неизменно бяха свързани с науките за земята или инженерството, докато Дейвид ограничаваше своите в областта на морското право и можеше да черпи от бездънния кладенец на познанията си.
По време на Втората световна война Дейвид Соулман беше матрос на борда на търговски кораб и постепенно се издигаше в йерархията. Но експлозия в машинното отделение в началото на шейсетте години на XX век му бе отнела ръката и бе прекъснала кариерата му. Той използва опита си, насочи се към законовата страна на морската търговия, завърши право и стана един от най-добрите адвокати по морско право.