Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Но ти ми каза да не се срещам повече с него — тихо възрази Аги.
— Направих го, за да те предпазя, миличка. Знам, че имаш слабост към този мъж, и не искам да останеш разочарована. Жените го харесват. Ученическото влюбване те прави уязвима и макар че не си го виждала от години, той със сигурност ще разбие сърцето ти. Харесвам Мърсър, но не бих му поверил моето малко момиче. Затова те предупредих да не се срещаш с него. Горкото ми дете!
Двамата се прегърнаха отново. Аги искаше баща и да го бе правил по-често, когато беше малка, но и сега не беше късно.
— Аги, знам, че имаш връзка с водача на организацията, за която работиш. Не го одобрявам, но съм сигурен, че той се държи добре с теб и те прави щастлива. — Макс не знаеше, че дъщеря му и Верховен мислят да се оженят, защото Аги така и не събра смелост да му го съобщи. — Избий от главата си Филип Мърсър. Така ще бъде най-добре. Съгласна ли си?
Тя кимна бавно. Сълзите и най-после пресъхнаха.
— Искаш ли да сключим споразумение, дете мое. Аз няма да ти се карам, че пушиш, и няма да те питам защо си била в дома на Мърсър в десет и петнайсет снощи, ако ти обещаеш да го забравиш.
Аги се усмихна доверчиво и отново уви ръце около врата му.
— Обичам те, татко.
— А ти си моят живот, миличка. Не забравяй това. Всичко наред ли ще бъде?
— Да. Мисля да напусна града за известно време. Искам да се махна оттук.
— Разбира се. Направи го. В момента къщата на компанията на Хилтън Хед е празна. Някой от самолетите на «Петромакс» може да те закара там след час. Искаш ли да го уредя? — попита Макс и Аги кимна. — Чудесно. Аз трябва да замина за Лондон за два дни. Може да дойда при теб, след като се върна.
— Ще бъде страхотно — усмихна се тя.
Щом баща и излезе, Аги набра номера на «Американ Еърлайнс».
— Кой е следващият ви полет от летище «Рейгън»?
— За къде желаете да пътувате, госпожице?
— Крайната ми цел е Аляска, но в момента това няма значение. Трябва да се махна от Вашингтон. — Аги не бе казала на баща си в колко часа беше в дома на Мърсър предишната вечер, но той знаеше.
«Господи!»
Арлингтън, Вирджиния
Докато Аги Джонсън трескаво се подготвяше да напусне столицата на страната, Филип Мърсър се намираше само на петнайсет километра от нея и правеше същото, макар и без да бърза и да се страхува. Смяташе се за експерт по приготвянето на багаж. Рядко взимаше нещо, което нямаше да използва, никога не забравяше нещо важно. Беше пестелив в избора си и бърз. Единайсет минути изминаха откакто хвърли двете кожени чанти на строшеното си легло до мига, когато дръпна циповете.
Откакто късно сутринта излезе от хотел «Уилард», това бяха първите единайсет минути, които бе прекарал далеч от телефона. Щом щеше да напусне закрилата на ФБР, Мърсър трябваше да си осигури възможно най-добрите шансове за успех. За да събере информацията, от която можеше да се нуждае в Аляска, той поиска толкова услуги, колкото обеща. Макар че Кериков се опитваше да го убие и сигурно щеше да удвои усилията си, Мърсър нямаше намерение да бездейства. Беше вбесен, че влязоха в дома му и изложиха на опасност приятелите му. Можеше да се справи със заплахите срещу неговия живот, но много се ядосваше, когато застрашаваха хора, на които държеше, особено Хари, а сега и Аги. Телефонният и номер не беше вписан в указателя, но Мърсър го взе от приятел в телефонната компания. Линията обаче непрекъснато беше заета.
Телефонът му иззвъня точно когато се готвеше да смъкне долу чантите.
— Ало.
— Доктор Мърсър? Обажда се Маклафлин от Хомер. Оставили сте ми съобщение.
— Благодаря, че отвръщате на обаждането ми. Имам подозрение, което бих искал да проверите. Свързано е със смъртта на Джери и Джон Смол.
— Опасявам се, че това ще трябва да почака, доктор Мърсър. Снощи тук бе извършено убийство, от което настръхнаха косите на целия град.
— Убийство? Какво се е случило?
— На около километър и половина на юг от града бе намерена рибарска яхта, заседнала на брега. Собственикът беше открит в предната каюта. Гърлото му е прерязано. Ужасяваща гледка.
— Местна ли е лодката? — По гърба на Мърсър полазиха ледени тръпки.
— Да, стоеше в пристанището. Собственикът е роден и израснал тук, в Хомер.
— Каква е лодката?
— Съжалявам, доктор Мърсър, но в момента наистина нямам време за това. — Гласът на Маклафлин звучеше уморено като през последните два дни.