Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Кериков ръководеше всичко това с безскрупулна самоувереност, без да се разкрива пред никого, освен пред Ян Верховен. Резултатите бяха фантастични. Руснакът притежаваше способността да отстранява неприятните проблеми и неудобните хора. Когато собственик на бензиностанция загина в пожар, запален от ПАПС, неговата разгневена и бъбрива вдовица изчезна скоро след това. Кериков беше целенасочен и безмилостен в решителността си да изгради ПАПС, макар че така и не спомена какви са мотивите му. Верховен приемаше парите и помощта му, без да се осмелява да попита каква цена ще трябва да плати за покровителството на руснака.
Преди три месеца Кериков най-после разкри условието, което бе споменал, когато дойде в офиса на ПАПС. Верховен беше заинтригуван от предложението и с изумление научи колко е напреднал планът без негово знание. Руснакът предоставяше на ПАПС върховната проява на протест, възможност да предотвратят неизбежна екологична катастрофа и да спасят цялата екосистема. Планът му гарантираше никога повече да няма разливи като от «Ексон Валдиз», а Полярният природен резерват да бъде недостижим за сондиране на петрол.
«Зодиак» се плъзна към стръмната стълба за борда на «Надежда». Кериков се качи на кораба, движейки се с лекота, неприсъща за човек на петдесет и пет години.
Верховен застана на площадката, за да го посрещне. Руснакът не понечи да се ръкува с него и Ян стори всичко възможно да прикрие неудобството си. Срещата не беше уговорена предварително. Кериков се бе обадил неочаквано сутринта. Верховен знаеше, че руснакът не прави нищо, без да има причина, но нямаше представа каква е целта на посещението.
— Да отидем в твоята каюта. — Кериков добре познаваше кораба и тръгна към просторното помещение, което някога беше офицерска каюткомпания.
Верховен се бе настанил в най-голямата каюта на борда на «Надежда», когато се качи на кораба в Аляска. Стоманените прегради бяха облицовани с ламперия и боядисани, а килимът беше с двойна подплата за по-добра изолация на пода. Двата малки кръгли илюминатора бяха единственият знак, че помещението е корабна каюта. Апартаментът се състоеше от напълно обзаведена баня, спалня и кабинет с дъбово бюро и дълга заседателна маса с места за десет души.
Веднага щом Верховен затвори люка, Кериков го сграбчи за рамото, завъртя го към себе си и го зашлеви през лицето толкова силно, че Ян залитна към стената, събаряйки на пода картина в рамка.
— Какво…
Руснакът го удари още веднъж, този път по слепоочието. Верховен падна, порязвайки ръцете си на парчетата стъкла по килима.
— Млъкни. Ще говориш, когато аз ти кажа — заповяда Кериков, прекоси широката каюта и седна до масата, оставяйки Верховен да се изправи, като го наблюдаваше със змийските си очи. Холандецът се настани на стола срещу него. От устата му потече кръв, но той не посегна да я избърше. — Няма да те питам дали си разсъждавал, когато изпълни онзи номер снощи, защото знам, че изобщо не си мислил. — Гласът на Кериков беше монотонен и безстрастен, но в отривисто произнесените срички се долавяше гняв. — Вложих десет милиона долара в тази операция, изградих жалката ти протестна група и работих повече от година, за да докарам нещата дотук, а ти привличаш вниманието върху нас, като убиваш шофьор на камион, за да те споменат във вечерните новини.
— Не съм го убил аз, а «Петромакс».
— Затвори си проклетата уста. Може да убеждаваш света в благородната си кауза и да разобличаваш алчността на корпорациите, но на мен тези не ми минават. Няма значение кой е убил шофьора. Ти си бил там, когато се е случило, и си бил готов да извлечеш полза от произшествието пред телевизията. Позволих ти да бойкотираш бензиностанциите на «Петромакс» тук, във Валдиз, защото това ти осигурява прикритие. Но не съм ти давал разрешение да пренасяш кръстоносния си поход извън пролива Принц Уилям. В момента имам достатъчно проблеми с някаква група имитатори, които палят бензиностанции в Анкъридж. И ако разбера, че ти стоиш и зад това, ще ти изтръгна червата и ще те обеся с тях.