Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Откакто се помнеше, Верховен винаги бе обичал света около себе си — не градовете, магистралите и изкуствените канали в родната му Холандия, а природата, вятъра, океаните и земята. Като малък, той прекарваше часове, захласнат в движението на облаците, преминаващи над двора на дома му. За него нямаше нищо по-съвършено от земята, на която живееше. Беше деветгодишен, когато разбра, че този земя е създадена от хората.
Тогава научи, че цялата му страна е открадната от Северно море. Учителите му гордо обясняваха, че земята е отвоювана. По бреговете бяха построени диги и бентове, за да може изобилстващото с живот морско дъно да бъде пресушено, култивирано и обработено. Учителят каза, че това е чудо на човешката изобретателност и непримирим дух.
Младият Ян гледаше на създаването на Холандия като на умишлена кражба. Как беше възможно нещо да бъде отвоювано, когато нямаш право върху него? Когато навърши десет години, осъзна, че едно от най-великите инженерни постижения е ограбване на природата заради човешката алчност. Смяташе, че холандците нямат право да вършат онова, което бяха направили. Природата не бе могла да ги спре и да защити равновесието си, докато човечеството я погубва.
И в същия ден посвети живота си на борбата да възстанови равновесието в полза на природата и да сложи край на непрестанния стремеж на човека да унищожи планетата. Тогава беше твърде млад, за да се включи във възникващото движение на зелените, което беше на мода в Европа, но стана активист в колежа в началото на осемдесетте години на XX век, докато изучаваше опазване на околната среда. Младостта му беше изпълнени със сблъсъци с полицията, атаки със сълзотворен газ, среднощни дебати и печатане на нелегални вестници.
Верховен защити докторат по-скоро от желание да бъде сред бунтуващите се студенти, отколкото поради друга причина. Нямаше съмнение, че ще стане преподавател, след като получи докторската си степен, и ще продължи със смесицата от природозащитна активност и насилие. Преди четири години го бяха изхвърлили от академичните среди, защото разпалените му призиви ставаха твърде радикални дори за либералните научни кръгове в Европа. Верховен вече не изпитваше огорчение, че са го отстранили, защото това го отведе в ПАПС. Ако бе продължил да преподава, нямаше да има време да създаде организацията, която в момента беше на път да засенчи «Грийнпийс» като най-активната природозащитна организация в света.
«Зодиак» се приближаваше към «Надежда». Лъскавият и гумен корпус пореше водите с бързината на една от множеството видри, обитаващи пролива. Мислите на Верховен отново се насочиха към човека, който идваше да разговаря с него.
Верховен бе имал работа с множество опасни хора — неонацисти с бръснати глави, които бе наел да разтурват митингите на собствената му организация, подпалвачи професионалисти, използвани да палят бензиностанции в Холандия и Белгия, и банди крадци, наети да научат активистите на ПАПС как да влизат с взлом в научноизследователски лаборатории, където се извършваха експерименти с животни. Колкото и фанатизирани и зловещи да бяха те, никой не можеше да се сравни с човека, който се приближаваше към «Надежда».
Първата им среща се бе състояла преди година. Мъжът бе влязъл в тесния офис на ПАПС близо до централната гара в Амстердам и след като набързо се представи, сложи чек на бюрото на Верховен. Тогава ПАПС имаше двайсетина членове, предимно доброволци, и бюджет от петдесет хиляди долара, голяма част от който идваше от попечителския фонд на Ян. Чекът бе издаден на името на ПАПС и беше за десет милиона долара.
— Към тези пари има условие — заяви дарителят.
Ян си спомняше, че погледна в ледените му очи и видя смъртта, но това не му попречи да се съгласи с готовност да приеме парите и да продаде душата си, сякаш самият Луцифер му бе направил предложението. В Иван Кериков имаше нещо зловещо. По-късно чрез връзките си в Европа Верховен научи, че Кериков е бивш офицер от КГБ, станал отстъпник, и е издирван от Съединените щати, предишните си руски господари и от няколко групировки. Славата му на насилник беше кошмарна.
За няколко седмици Кериков превърна ПАПС в строго организирана бойна единица, изградена около обаянието на Верховен и непоколебимата му всеотдайност към каузата. Кериков направи възможно закупуването на стария научноизследователски кораб, прекръстен на «Надежда», и нае уважавана рекламна агенция, която да организира публичните кампании на ПАПС. Фотокопираните листовки, залепени на телефонните стълбове в Холандия, и вербуването на нови членове чрез личен контакт изчезнаха и ПАПС се преместиха в луксозен апартамент в сграда на банка в центъра на града, със секретарки, огромна компютърна система и достатъчно пространство за персонал от двеста служители. За няколко месеца броят на членовете и се увеличи десет пъти и продължи да расте с феноменална скорост. От малка група на предани доброволци ПАПС се превърна в голяма сила и хората трябваше да плащат, за да станат част от нея. За кратко време ПАПС се преобрази от невзрачна организация в периферията на природозащитното движение в един от световните лидери в опазването на околната среда.