Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Разбира се. Нали за много хора представите за обкръжаващия ни свят имат религиозен характер… имам предвид…
— Но, ако същността на предмета е физическия свят, може ли това да оскърби някого? Особено в нашата община. Толкова дълго чакахме светът да започне да се интересува от самия себе си. С риск да прозвучи като хвалба, мога да ви уверя, че в нашия манастир има няколко доста способни любители на естествената философия. Това са брат Машек и брат Корнхауър.
— Корнхауър! — Донът погледна внимателно дъговата лампа и като примигна, премести поглед. — Това не мога да го разбера.
— Лампата ли? Но нали вие…
— Не, не лампата. Щом преодоляхме първия стрес, простотата й стана очевидна. Тя трябваше да работи. Трябваше да работи още на хартия, ако се изключат отделни неясноти и се доразвият отсъствуващите детайли. Но с един скок да се преодолее разстоянието от смътната хипотеза до действуващия модел… — Донът се закашля нервно. — Не мога да разбера този Корнхауър. Устройството му — посочи той динамомашината — е олицетворение на огромен скок след почти двадесет годишни предварителни експерименти, започващи с изясняване на принципа. Корнхауър, обаче, е минал без предварителни експерименти. Вярвате ли в намеса свише? Аз — не, но тук такова вмешателство е налице. Колела от каруца! — разсмя се той. — Какво би могъл да постигне той, ако имаше истинска работилница? Не разбирам, защо такъв човек се занимава в манастира с бъчварски занаят?
— Навярно брат Корнхауър ще може да ви обясни това — каза дом Пауло, като се мъчеше да говори спокойно.
— Е, добре — мисленият дебеломер на дона отново започна да измерва стария свещеник. — Ако считате, че никой няма да бъде засегнат, като изслушва не съвсем обикновени мисли, аз ще се радвам да обсъдим нашите трудове. Но някои от тях са в противоречие със съществуващите предраз… хм, възгледи.
— Много добре! Това ще бъде възхитително!
Те се уговориха за времето и дом Пауло облекчено въздъхна. Той почувствува, че свободната обмяна на мнения може да намали вековната пропаст между християнския монах и светския учен, изследовател на природата и да смекчи напрежението. И тогава мъглявата завеса на съмненията и колебанията ще се отдръпне… Дом Пауло се засрами от предишните си опасения. „Господи, молеше се той, бъди търпелив с благонамерения глупак“.
— Но вие не трябва да забравяте за офицера и неговия бележник — напомни му Голт.
20
В трапезната братът-четец четеше от катедрата обявление. Светлината на свещите обезцветяваше лицата на облечените в раса братя, стоящи неподвижно зад столовете си и очакващи началото на вечерната трапеза.
— Преподобният отец-абат ми нареди да обявя, че правилото за въздържане по време на днешната вечерна трапеза се отменя. Както вече сте чули, ще имаме гости. Всички монаси и послушници могат да вземат участие във вечерното пиршество в чест на дом Тадео и неговите спътници, на всички ви се разрешава да ядете месо. През време на вечерната трапеза са позволени разговори, но тихи.
От редиците на послушниците се чу сподавен възторг. Масите бяха приготвени. Храната още не беше поднесена, но обикновените чашки за каша бяха заменени с големи обедни подноси, разпалващи апетита с намека за предстоящо пиршество. Добре познатите чашки за мляко бяха заместени от чаши за вино. На всички маси имаше рози.
Абатът се спря в коридора, за да изчака четецът да свърши съобщението. Той погледна масата, предназначена за него, отец Голт, почетния гост и спътниците му.
В кухнята пак не броят правилно, помисли той. Масата беше сложена за осем души. Трима офицери, донът и помощникът му, и двама свещеника — седем души, ако само отец Голт, поради особената ситуация, не беше поканил и брат Корнхауър на масата им. Четецът приключи и дом Пауло влезе в залата.
— Flectamus genva66 — провъзгласи четецът. Облечената в раса тълпа по военному преклони колене и абатът благослови своето папство.
— Levate.67
Тълпата се изправи. Дом Пауло зае мястото си и погледна към входната врата. Голт трябваше да доведе миряните. Преди масите за тях се подготвяха в къщата за гости, а не в трапезната, за да не им разваля апетита скромната маса на монасите.
Когато гостите се появиха, той потърси с поглед брат Корнхауър, но не го видя с тях.
— Защо са поставени осем прибора? — шепнешком попита той отец Голт, след като заеха местата си.
Голт пребледня и сви рамене.
Ученият зае мястото вдясно от абата, а останалите се разположиха около масата, като оставиха мястото отляво свободно. Той се обърна да покани с кимване Корнхауер да се присъедини към тях, но преди да срещне погледа му, четецът започна встъпителната част на каноническата меса.
66
Да коленичим (лат.)
67
Станете (лат.)