Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Аз трябваше да изгоня Поета още щом се появи. Той през цялото време предизвикваше и аз не можех да го прекъсна. Предизвикателството беше съвсем откровено.
— Предизвикателство! Тази фантастична измислица на празноглав глупак? Наистина, Джосард реагира така, сякаш обвиненията на Поета бяха справедливи.
— Значи вие не знаете, че са направили подробни описания на нашето абатство като крепост?
Челюстта на учения увисна. Той премести поглед от единия свещеник на другия, като явно не им вярваше.
— Истина ли е това? — попита след продължително мълчание.
Абатът кимна.
— И вие ни разрешихте да останем?
— Ние нямаме тайни. Вашите спътници могат да продължат заниманията си, ако желаят. Аз не искам да ги питам, защо им са тези сведения. Предположенията на Поета, разбира се, са пълна фантазия.
— Разбира се — тихо отговори донът, без да погледне абата.
— Вярвам, вашият владетел няма агресивни амбиции в този район, както намеква Поета.
— Разбира се, че не.
— А дори да има, вярвам, че е толкова мъдър — или поне има достатъчно мъдри съветници — за да разбере, че абатството е много по-ценно като хранилище на мъдростта на древните, отколкото като крепост.
В гласа на абата донът долови молба за помощ и се виждаше, как размишлява над това, като небрежно рови храната.
— Ще поговорим за това преди да се върна в колегиума — обеща той тихо след дълго мълчание.
Когато започна следтрапезното пеене във вътрешния двор, сянката на неприязън, възникнала по време на пиршеството, постепенно започна да се стапя и напълно изчезна по време на лекцията, която ученият трябваше да изнесе в Голямата зала. Объркването отмина и отново бе заместено от сърдечност.
Дом Пауло поведе дона към катедрата. Голт и секретарят се присъединиха към тях на подиума. Когато абатът представи дона, се разнесоха горещи аплодисменти. Последвалата тишина напомняше мълчанието в съдебна зала в очакване на присъдата. Ученият не бе роден оратор, но речта му удовлетвори монасите.
— Страшно съм изненадан от това, което открихме тук — призна той. — Няколко седмици преди това не бих повярвал, че след унищожаването на последната могъща цивилизация може да са се съхранили такива записи, каквито има във вашата „Книга на Паметта“. Дори и сега ми е трудно да го осъзная, но обстоятелствата ни заставят да приемем хипотезата, че документите са истински. Това, което се е запазило, само по себе си е невероятно. Но още по-фантастично за мен е това, че те са останали неизменени до ден днешен. И по-рано е имало хора, способни да оценят потенциалната им ценност… не само аз. Какво ли би могъл да направи с тях един Кацлер, когато е бил жив… преди седемдесет години! Ако знаех за тези източници преди десет години, повечето мои трудове по оптика просто нямаше да са нужни.
„Аха! — помисли си абатът, — ето каква е работата: той е открил, че някои от неговите открития са били вече открити и това е причината за неговото огорчение. Но той несъмнено знае, че е обречен цял живот да открива някога вече откритото. Какъвто и блестящ ум да има, той може да направи само това, което другите са направили преди него. И това е неизбежно дотогава, докато светът не стане толкова развит, колкото е бил преди Огнения потоп“.
Беше очевидно, че дом Тадео е малко огорчен от това обстоятелство.
— Времето на моето пребиваване тук е ограничено — продължи той. — Изхождайки от видяното, предполагам, че ще трябват около двадесет специалисти, за да се извлече в течение на няколко десетилетия от „Книга на Паметта“ разбираемата за нас информация. Физиците обикновено действат с помощта на индуктивни разсъждения, които проверяват експериментално, но в дадения случай задачата е чисто дедуктивна. От няколко разпокъсани парчета общи принципи, ние трябва да отделим подробностите. В някои случаи това може да се окаже невъзможно. Например — той се поспря за миг, извади снопче бележки и бързо ги разгледа. — Това е цитат, който намерих, ровейки под стълбата. Това са четири странички от книга, която вероятно е била един от значителните трудове в областта на физиката. Някои от вас може и да са го виждали.
„… и ако в израза за интервала между две точкови събития преобладават пространствените величини, то такъв интервал се нарича пространственоподобен, тъй като тогава може да се подбира система от координати, свързана с движещия се с допустима скорост наблюдател, в която тези събития се проявяват едновременно, и, следователно, са отделени едно от друго само пространствено. Ако интервалът е временноподобен, събитията не могат да бъдат едновременни в каквато и да е система от координати, но тогава съществува такава система от координати, в която пространствените величини клонят към нула, така че разделянето на събитията става само по време, id est71 тези събития стават в едно място, но в различно време. Сега, разглеждайки границите на реалния интервал…“
71
Тоест (лат.)