Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))

Корнхауър поглеждаше над рамото му.

— Виждал съм това — каза, едва сдържайки дъха си, — но не мога да разбера, къде е началото и къде края. Има ли нещо важно в тях?

— Още не съм сигурен. Математиката е прекрасна, просто прекрасна! Гледайте тук, този израз… обърнете внимание на изключителната компактност на записката. Ето това под знака на радикала изглежда като производна от втори ред, но фактически представлява в разгърнат вид цяла редица от производни от висша степен.

— По какъв начин?

— Степенните показатели повишават порядъка и разширяват изразността; с други думи то може да бъде представено с линеен интеграл, както утвърждава авторът. Прелестно! А сега погледнете този прост на пръв поглед израз. Тази простота е лъжлива. Той явно представлява не едно, а цяла система от уравнения в сбит вид. Трябваха ми два дни, за да разбера, че авторът има предвид съответствие не просто на едно уравнение на друго, а на цяла система — на друга система. Още не съм разбрал физическият смисъл на всичките приведени тук уравнения, но математическите извадки са просто… просто прекрасни! Дори ако е мистификация, то тя е вдъхновена! А ако не е — може да се окаже невероятна сполука… Във всички случаи е великолепно. Трябва да видя най-ранното копие на тези фрагменти.

Братът-библиотекар застена, когато от подземието изкараха още един оловен цилиндър за разпечатване. Брат Армбрустър не се впечатляваше от това, че светският учен за няколко дни разгада няколко тайни, стояли неразбрани от никого столетия, столетия наред. От гледна точка на съхраняването на „Книга на Паметта“, всяко разпечатване на материалите намаляваше времето за възможното им съществуване и той дори не се опитваше да скрие, че не одобрява това. За него смисълът на съществуването на книгите бе в съхраняването им. Използуването им беше нещо вторично, което следваше да се избягва. Дните течаха, а ентусиазмът на дом Тадео все растеше. Абатът въздъхна с облекчение, когато видя, че скептицизмът на учения се стопява с всеки нов фрагмент от допотопните научни текстове. Ученият не беше направил никакво изявление относно предполагаемата цел на своите изследвания. Може би защото тази цел, по начало, беше неопределена. Но сега се занимаваше с работата си с решителната пунктуалност на човек, следващ определен план. Чувствувайки известен проблясък, дом Пауло реши да го предразположи да сподели това.