Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Абатът се прекръсти.
— Аз и не подозирах! — прошепна той.
Като преодоля първоначалното си объркване, ученият внимателно огледа подземието и забеляза задвижващото колело и монасите, които го въртяха. Погледът му се плъзна по медните навивки, задържа се върху монаха, седящ в седлото, оцени предназначението на колелата от каруца на динамомашината и отбеляза монаха, който стоеше с наведени очи в началото на стълбата.
— Невероятно! — въздъхна той.
Монахът до стълбата се поклони в знак на смирение и признателност. Синьо-бяла светкавица като острие на нож разсече тъмнината в подземието.
— По-ярко е от хиляди факли — с развълнуван глас казваше ученият. — Това трябва да е по-древно… Не! Немислимо е!
Той се спускаше като в сън по стълбата. Спря до брат Корнхауър, като го разглежда известно време с любопитство. Обиколи съоръжението, огледа динамомашината, проводниците, самата лампа, без да се докосва до нищо, без да пита нищо.
— Изглежда невъзможно, но…
Абатът преодоля своя страх и също слезе по стълбите.
— Стига сте мълчали! — прошепна той на брат Корнхауър. — Поговорете с него. Аз не мога да дойда на себе си.
Монахът почервеня.
— Харесва ли ви това, господин абат?
— Ужасно! — изсъска дом Пауло. Лицето на изобретателя се изопна. — Потресаващ начин за приемане на гости. Това нещо тук изплаши до смърт секретаря на дона, той едва не изгуби разсъдъка си. Огорчен съм!
— Да, разбира се, тя е твърде ярка…
— Дяволски ярка! Върви, поговори си с него, докато измисля как да се извиним.
Но ученият, очевидно, вече бе взел решение — той бързо крачеше срещу тях. Лицето му беше сериозно, но оживено.
— Електрическа лампа — каза той. — Как се изхитрихте да я укривате през тези столетия! Ние дълги години се опитвахме да разработим теорията… — Той отново леко се задъха и се опита да се овладее, сякаш беше станал жертва на чудовищна шега. — Защо сте я крили? От религиозни съображения? И, какво…
Той окончателно се смути и се огледа, сякаш искаше да избяга.
— Нищо не разбирам — тихо проговори абатът и хвана Корнхауър за ръка. — За бога, братко, обясни!
През всичките векове не бе имало по-добър балсам за уязвената професионална гордост.
19
Абатът се мъчеше да заглади неприятния инцидент в подземието с всички възможни средства. Дом Тадео не показваше никакви признаци на гняв и дори прие многобройните извинения на абата за този, по негово мнение, случаен инцидент, след което даде на учения подробен отчет за конструирането и изготвянето на устройството. Но фактът, че извиненията бяха приети, още повече убеди абата, че бе допусната голяма грешка. Бяха поставили дона в положение на катерач, изкатерил се на недостъпен „връх“ само за да открие там инициалите на своя съперник, оставени на върха на скалата… при това без да е предупреден от съперника. Това не можеше да не го потресе.
Ако донът не настояваше, (твърде уверено, вероятно в следствие на своето объркване) че светлината от лампата е изключително качествена, достатъчно ярка за разглеждане дори на станалите крехки от времето документи, които на светлината на свещите трудно се разчитаха, дом Пауло непременно би махнал лампата от подземието. Но дом Тадео настояваше, уверяваше, че светлината му е необходима. Едва когато разбра, че е необходимо в подземието да има непрекъснато поне четирима послушници или постуланти, които да въртят динамомашината и да регулират дъгата, той помоли да махнат лампата. Но сега пък Пауло започна да настоява да я оставят на мястото й.
Ето така ученият започна работата си в абатството при постоянното присъствие на трима послушници, работещи на задвижващото колело и още един със светозащитен пергамент на седлото и поддържащ светлината на лампата, регулиращ я непрекъснато — ситуация, която даде повод на Поета да съчинява безжалостни стихове за демона на объркването и за това, на какво се беше подложил той в името на покаянието.
Няколко дни донът и помощниците му изучаваха библиотеката, ръкописите, манастирските записки, които не бяха включени в Книгата на Паметта — сякаш по външния вид на раковината можеха да определят има ли в нея бисер. Брат Корнхауър видя помощниците на дона паднали на колене пред входа на трапезарията, сякаш извършваха обряд пред изображението на дева Мария над вратата, но звукът от инструментите им разсея илюзията. Един от помощниците измерваше с уред вдлъбнатината в пода, образувана през изтеклите столетия от монашеските сандали.
— Търсим метод за определяне на датите — отговори той на въпроса на Корнхауър. — Тук изглежда е най-подходящото място за определяне степента на стандартното износване, тъй като лесно може да се определи честотата на преминаване. Три пъти приемане на храна за човек на ден от момента на полагане на камъните.