Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))

Четвъртият монах се обърна към другите трима, стоящи бездейни до машината.

— Vacuus autem erat mundus…54 — обяви той.

— … cum tenebris is superficie profundorum.55 — в хор отговориха монасите.

— Ortus est Dei Spiritus supra aquas,56 — призова брат Корнхауър, съпровождайки връщането на книгата на място с грохота на веригата.

— … gratias creatori Spiritol,57 — отзова се неговият отбор.

— Dixique Deus: „Fiat lux“58 — произнесе изобретателят с тон на заповед.

Монасите, пазещи стълбата, се спуснаха надолу и заеха местата си. Четиримата застанаха до колелото с кръста, а петият се наведе над динамомашината. Шестият монах вдигна сгъваемата стълба и се разположи на горното стъпало; при това главата му опря в горния свод. Той сложи на лицето си маска от почернен, намаслен пергамент за защита на очите, след това опипа лампата и регулировъчния винт, а брат Корнхауър през това време с нетърпение гледаше отдолу.

— … et lux ergo fasta est,59 — каза монахът, като напипа винта.

— Lucem esse bonam Deus vidit,60 — обърна се изобретателят към петия монах.

Петият монах се наклони над динамомашината със свещта и за последен път огледа контактите.

— … et secrevit lucem a tenebris,61 — каза той най-накрая, продължавайки занятието си.

— … lucem appelavit „diem“ et tenebras „noctes“,62 — в хор завършиха монасите до колелото и допряха плещи в ръчките на кръста.

Заскърцаха и застенаха осите, тежките колела на динамомашината започнаха да се въртят, тяхното ниско жужене скоро се превърна в рев, след това в жален писък, а монасите, напрягайки се и пъхтейки, все повече засилваха колелото. Наблюдаващия динамомашината монах забеляза, че от скоростта на въртене спиците се сляха и се превърнаха в плътен кръг.

— Vespere occaso…63 — започна той, след това спря, близна двата си пръста и докосна контактите. Блесна искра.

— Lucifer64 — закрещя монахът, отскачайки, а след това жално добави: — ormus est primo die.65

— Контакт! — заповяда брат Корнхауър, когато дом Пауло, дом Тадео и неговият секретар започнаха да се спускат по стълбата.

Монахът на стълбата запали дъгата. Прозвуча едно рязко „спфффт“ и ослепителна светлина освети сводовете на подземието със сияние, което никой не беше виждал дванадесет столетия.

Спускащите се по стълбата спряха. Дъхът на дом Тадео спря, той успя само да изругае на родния си език. Той отстъпи назад на едно стъпало. Абатът, който не беше присъствал на изпитанията и не вярваше на налудничавите заявления на очевидците, побледня и прекъсна речта си насред думата. Секретарят панически хукна да бяга с вик: — „Пожар!“.