Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Корнхауър се впечатли от тази прецизност и от самия процес на изследване, но с нищо не можеше да им помогне.
— Има подробна хроника на строителството на абатството — каза той. — Там е посочено точно кога е издигната всяка постройка или кога е пристроено всяко крило. Защо да не си спестите времето?
Помощникът вдигна очи с невинен вид.
— Господарят ми има поговорка: „Найол не говори и затова не лъже“.
— „Найол“?
— Найол е един от боговете на народа от Червената река. Господарят ми казва това в преносен смисъл, разбира се. Предметните доказателства са основен източник. Записите могат да лъжат, но природата не е способна на това. — Като видя реакцията на монаха, той добави бързо: — Никой не казва това за вас. То е просто доктрина на нашия дом: всичко да се подложи на кръстосана проверка.
— Очарователна доктрина — промърмори Корнхауър и се склони над чертежа на напречното сечение на вдлъбнатината, направен от помощника. — Вижте, та той прилича на кривата на нормалното разпределение, както я нарича брат Машек. Колко странно!
— Нищо странно. Вероятността за отклонение на стъпките от централната линия е в границите на нормалната грешка.
Корнхауър беше просто очарован.
— Ще повикам брат Машек — каза той.
Интересът на абата към действията на гостите беше по-прозаичен.
— Защо — попита той Голт — правят подробни чертежи на нашите съоръжения?
Игуменът беше удивен.
— Не съм чул за това. Имате предвид дом Тадео, нали?
— Не, офицера, който пристигна с него. Той ги изследва много систематично.
— Как разбрахте за това?
— Каза ми Поета.
— Поета?! Ха!
— За съжаление, този път казва истината. Отмъкнал е един от чертежите.
— У вас ли е?
— Не, накарах го да го върне. Но това не ми харесва. Изглежда… зловещо.
— Предполагам, Поета е поискал да му се плати за информацията?
— Колкото и да е странно, не. Той има твърда неприязън към дона. Щом те се появят, той изчезва, като си мърмори под носа.
— Поета винаги си мърмори.
— Но не с такъв сериозен вид.
— Как предполагате, защо правят чертежи?
Пауло мрачно стисна устни.
— Докато не открием друга причина, ще считаме, че интересът им е професионален. Абатството имаше късмет с крепостта: никога още не е превземана чрез обсада или щурм. Може това да е предизвикало професионалното им възхищение?
Отец Голт замислено погледна на изток.
— Струва си да размислим над това. Ако Ханеган смята да удари от запад, през Равнината, ще трябва да остави гарнизона в този район, преди похода си към Денвър.
Той помисли няколко секунди и лицето му придоби разтревожено изражение.
— А тук стои крепостта, изпълнена с готовност.
— Страхувам се, че точно това са си помислили.
— Смятате, че са изпратени да шпионират?
— Не-не. Съмнявам се, че Ханеган въобще е чувал някога за нас. Но те са тук и са офицери, и не могат да не се оглеждат наоколо, и такава идея просто не може да не им хрумне. И, изглежда, Ханеган вече ще чуе за нас.
— Какво мислите да предприемете?
— Още не зная.
— Защо да не кажем за това на дом Тадео?
— Офицерите не са от състава на неговите слуги. Те са изпратени да го придружават и защитават. Какво може да направи той?
— Той е роднина на Ханеган и има определено влияние.
Абатът кимна.
— Ще опитам да му обърна внимание за това. При всички случаи, трябва да внимаваме, какво ще се случи в близко бъдеще.
През следващите дни дом Тадео най-после завърши изучаването на раковината, и като се убеди, че това не е преоблечена скарида, съсредоточи цялото си внимание върху бисера. Задачата не бе от леките.
Бяха изучени подробно множество факсимилни копия. В случаите, когато оригиналите бяха повредени, се считаше неблагоразумно да се доверяваш на интерпретациите и зрението на копиращите. Тогава на бял свят се изваждаха оригиналните манускрипти, датиращи от времето на Лейбовиц, които бяха запечатани в цилиндри под вакуум, подредени в специални подземни складове за вечно съхраняване.
Помощниците на дона събраха няколко фунта бележки. На петия ден походката на дом Тадео стана забързана, в маниерите му се появи нетърпението на изгладняла хрътка, усетила миризмата на ценен дивеч.
— Великолепно! — Той се колебаеше между тържеството и привичната си недоверчивост. — Извадки от трудовете на физиците от двадесети век! Уравненията са доста последователни.