Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Той погледна аудиторията със загадъчна усмивка.
— Има ли някой, който в последно време да е виждал този откъс?
Лицата на монасите останаха неподвижни.
— Може би някой помни, че някога преди го е виждал?
Корнхауър и още няколко плахо вдигнаха ръце.
— Знае ли някой за какво става дума в него?
Ръцете бързо се отпуснаха.
Донът се усмихна.
— След това има две страници математически формули, които даже няма да се опитвам да чета, но които трактуват нашите фундаментални понятия като че ли те не са основа на всичко, а са само изчезващо малки явления, които се променят, в зависимост от коя страна ще бъдат погледнати. Те завършват с думата „следователно“, но останалата част на страницата е изгоряла, а с нея и заключителният извод. Обаче разсъжденията са толкова безупречни, а математическите изчисления толкова изящни, че аз мога и сам да напиша заключението. То изглежда като заключение, написано от луд. То започва с предположение, което изглежда безумно. Може би това е мистификация? Ако не, какво място заема то в общата научна концепция на древните? Какво го е предшествало като предпоставка за неговото разбиране? Какво е следвало след него и как може да бъде проверено? Ето въпросите, на които не мога да отговоря. Това е само един пример от многото загадки, съдържащи се в книжата, които вие толкова дълго сте пазили. Разсъжденията, касаещи реалния опит на понятието „никъде“, са занимание на ангели и теолози, а не на физици. А в тези книги се описват системи, засягащи нашия физически опит с понятието „никъде“. По експериментален път ли са получени от древните? Някои цитати сочат това. В един от документите се упоменава превръщане на елементите, което до неотдавна считахме теоретично невъзможно. Там обаче е казано: „доказано експериментално“. Но как?
Възможно е да са нужни няколко поколения, за да се оценят и разберат много от тези неща. Жалко, че трябва да стоят тук, в това толкова трудно достъпно място, тъй като за проучването им е нужно концентриране на усилията на много учени. Уверен съм, вие разбирате, че днешното положение не е естествено, да не говорим за това, че те са непостижими за останалия свят.
Абатът почувства, че му стана горещо. Очакваше най-лошото. Но дом Тадео предпочете да се въздържи от предложения. Забележката му обаче подсказваше, че според него такива реликви следва да бъдат предадени в по-компетентни ръце от тези на монасите от албертианския орден на Лейбовиц и че днешната ситуация е абсурдна. Очевидно почувствал нарастващото напрежение в залата, донът се обърна към предмета на своите непосредствени занимания, включващи изследването на природата на светлината, разработвани от по-рано. Някои от намерените в абатството документи обещават да се окажат изключително полезни и той се надява скоро да създаде експериментално устройство за проверка на теорията си. След кратко обсъждане на явленията на пречупване на светлината той спря, а после каза с извинителен тон:
— Надявам се, че не оскърбих ничии религиозни чувства — и се огледа с любопитство. Като забеляза, че лицата на монасите останаха внимателни и доброжелателни, той продължи лекцията още известно време, а после предложи на аудиторията да зададе въпроси.
— Приемате ли въпроси от подиума? — попита абатът.
— Не всички — отвърна подозрително ученият, като погледът му сякаш казваше: „et tu, Brut“72.
— Интересува ме, какво намерихте в свойствата на пречупване на светлината, че да изглежда оскърбително за религиозните чувства?
— Как да се изразя… — Донът се обърка. — Монсеньор Аполо, когото познавате, бе много разгневен от това свойство. Той каза, че светлината не е могла да се пречупва до потопа, защото дъгата, както знаете…
Залата потръпна от гръмогласен смях. Дом Тадео почервеня като цвекло, пък и самия дом Пауло трудно запази на лицето си сериозно изражение.
— Монсеньор Аполо е добър човек, добър свещеник, но хората понякога са големи магарета, особено извън сферата на дейността си. Съжалявам, че зададох този въпрос.
— Това облекчава задачата ми. Аз не търся възможности за спор.
72
„И ти ли, Бруте“ (лат.)