Част от секундата [Split Second - bg]

Кинг отново се обърна към Морс. Човекът не бе помръднал.

— Господи, погледни тези белези от нож по лицето му.

— Самонараняване. Случва се понякога при душевноболните.

Кинг поклати глава и се изправи.

— Хей, играхте ли вече с него? — попита нечий писклив глас.

Двамата се обърнаха и погледнаха ниския костелив мъж, който стоеше зад тях, стиснал раздърпано плюшено зайче. Лицето му беше толкова дребничко, че приличаше на джудже. Облеклото му се състоеше единствено от протрит халат, явно без нищо отдолу. Джоун бързо извърна глава.

— Играта — каза човекът и ги погледна с детинско изражение. — Играхте ли вече?

Кинг посочи Морс.

— Какво, с него ли?

— Аз съм Бъди. — Новодошлият повдигна парцаливото зайче. — И това също е Бъди.

— Приятно ми е да се запозная с теб, Бъди — каза Кинг. Той погледна зайчето. — И с теб също, Бъди. Значи познаваш Сид?

Бъди енергично закима.

— Играем играта.

— Да, играта. Защо не ми я покажеш? Може ли?

Бъди отново кимна и се усмихна. Изтича в ъгъла на стаята, където имаше кашон с разни вехтории. Извади топка за тенис и се върна при тях. Застана пред Море и вдигна топката.

— Добре, сега хвърлям…

Изведнъж Бъди сякаш загуби връзка със света и остана да стои с безизразни очи и зяпнала уста, стискайки заека и топката.

— Топката — подсказа му Кинг. — Хвърляш топката, Бъди.

Бъди се съживи.

— Добре, хвърлям топката.

Той демонстративно размаха ръка като професионален играч на бейзбол, при което халатът разкри доста повече от анатомията му, отколкото биха желали да видят Кинг и Джоун. Когато пусна топката обаче, замахът беше бавен и отмерен.

Топката летеше право към главата на Морс. Секунда преди да го улучи, дясната му ръка се стрелна нагоре и я хвана. После ръката се отпусна, продължавайки да стиска топката. Бъди заподскача насам-натам, после се поклони.

— Играта — обяви той.

Пристъпи към Морс и се опита да вземе топката, но пръстите на болния стискаха здраво. Бъди се завъртя към гостите с жална физиономия.

— Никога не я дава. Той е лош! Лош, лош, лош!

Карл подаде глава през вратата.

— Наред ли е всичко? Ехей, Бъди.

— Той не ми дава топката — проплака Бъди.

— Няма проблеми. Успокой се.

Карл пристъпи напред, взе топката от ръката на Морс и я подаде на Бъди. Дребосъкът се обърна към Кинг и протегна ръка.

— Сега е твой ред!

Кинг сви рамене и лекичко метна топката към Морс, който отново я хвана.

— Никой ли не идва да навести Сид? — обърна се Джоун към Карл.

— Отначало идваше брат му, но вече отдавна не сме го виждали. Сид сигурно е бил голяма клечка преди години, защото когато го приехме, идваха разни журналисти. Но това не трая дълго, след като видяха в какво състояние е. Сега никой не идва. Той просто си седи на стола.