Част от секундата [Split Second - bg]

Кинг я зяпна смаяно.

— Откъде черпиш сведения, по дяволите?

— Извинявай, нещо и аз загубих настроение да споделям. Значи намери пистолета, после го загуби и при това без малко да се простиш с живота си.

— Всъщност Мишел пострада по-зле. Мен само ме зашеметиха. Изглежда, че са направили всичко възможно, за да я убият.

При тези думи Джоун го изгледа странно.

— Мислиш ли, че случаят има нещо общо с изчезването на Бруно? — попита внезапно тя.

— Откъде-накъде? — изненада се той. — Само защото Ритър и Бруно бяха кандидат-президенти? Твърде слаб аргумент.

— Може би. Но нещата, които изглеждат сложни, често се оказват прости по същността си.

— Благодаря за урока по детективска логика. Няма да го забравя.

— Може наистина да ти трябват елементарни уроци. Тръгнал си с жената, която остави да отвлекат Бруно.

— Тя не е по-виновна за това, отколкото аз за смъртта на Ритър.

— Фактът е, че аз разследвам изчезването на Бруно и в момента за мен никой не е извън подозрение, включително и скъпата ти приятелка Мишел.

— Чудесно, само че тя не ми е „скъпа приятелка“.

— Добре, каква ти е точно?

— Просто разследвам нещо и тя ми помага.

— Великолепно, радвам се, че поне движиш с някого, тъй като мен явно си ме забравил напълно. И Максуел ли предлага милион долара, ако разгадаеш случая, или само малко гимнастика между чаршафите?

Кинг се втренчи в нея.

— Само не ми казвай, че ревнуваш.

— Може и да ревнувам, Шон. Но въпреки всичко смятам, че заслужавам поне отговор на предложението си.