Част от секундата [Split Second - bg]

— Как беше на Олимпийските игри?

— Най-вълнуващото и най-непоносимото време в живота ми. Толкова се бях стегнала, че повърнах преди първата гонка. Но когато спечелихме среброто, и то само на косъм от златото, нямаше по-прекрасно чувство на света. Аз все още си бях хлапачка и ми се струваше, че съм достигнала върха.

— Още ли тя се струва така?

Тя се усмихна.

— Не, надявам се, че най-хубавото ще дойде тепърва.

Изкъпаха се и облякоха сухи дрехи. Когато Мишел слезе, Кинг преглеждаше някакви записки на кухненската маса.

— Интересно ли е четивото? — попита тя, докато решеше мократа си коса.

Той вдигна глава.

— Разговорът ни с Джорст. Чудя се дали не знае повече, отколкото казва. И още — чудя се какво можем да научим от Кейт Рамзи.

— Ако се съгласи да разговаря с нас.

— Точно така. — Кинг се прозина. — Утре ще му мислим. Денят беше тежък.

Мишел погледна часовника си.

— Късно става. Май е по-добре да си тръгвам.

— Слушай, защо не пренощуваш тук? — предложи Кинг и бързо добави: — Можеш да спиш в стаята за гости, където се изкъпа току-що.

— Недей да ме жалиш, имам си къде да спя. Вече съм голямо момиче.

— Жаля те, защото всичките боклуци от джипа сега са в стаята ти. Може нещо живо да се спотайва в купчината. Току-виж, те нападнало посред нощ. — Той се усмихна, после тихо каза: — Остани тук.

Тя му отвърна с усмивка и многозначителен поглед. Но може и да е от виното, каза си той.

— Благодаря, Шон. Наистина съм много уморена. Лека нощ.

Той я проследи с поглед как се изкачва към горния етаж. Дългите крака преминаваха в красиво, стегнато дупе, после тялото продължаваше с олимпийски рамене, дълга шия и… По дяволите! Докато се отдалечаваше към стаята си, Кинг въздъхна и отчаяно се помъчи да не мисли за онова, за което мислеше тъй отчаяно.

Обиколи всички врати и прозорци, за да се увери, че са затворени. Възнамеряваше в най-близко време да си инсталира аларма. А никога не бе допускал, че тук ще му потрябва подобно нещо. Често дори не заключваше външната врата. Как се променя животът!

На горната площадка Кинг спря и погледна към стаята за гости. Вътре лежеше красива млада жена. Ако не се заблуждаваше, би могъл да отвори вратата, да влезе и навярно щеше да получи разрешение да остане до сутринта. Но пък с неговия късмет Мишел можеше като нищо да го простреля в топките. Той постоя още малко, унесен в мисли. Наистина ли искаше да започне връзка с тази жена? При бурните събития от последно време? Колкото и да не му харесваше, отговорът бе съвсем ясен.

Той тръгна по коридора към своята стая.