Част от секундата [Split Second - bg]

— Е, какво мислиш? — попита Джоун в колата. — Надуши ли нещо?

— Първо впечатление: тая надменна жена знае повече, отколкото казва. Но това, което не казва, може да няма нищо общо с отвличането на Бруно.

— Или изцяло да е свързано с него.

— Не изглежда много доволна от политическите му забавления, но коя ли съпруга си пада по тия неща? Тя има три деца и нямаме основания да подозираме, че не обича тях или съпруга си. Пари не й липсват. Нищо не печели, ако поръча да го отвлекат. Ще трябва сама да плати част от откупа.

— Но ако няма откуп, не плаща нищо. Отново е свободна да се омъжи за човек от своята класа, който не е нагазил в блатото на политиката.

— Вярно — съгласи се Кинг. — Просто засега не знаем достатъчно.

— И това ще стане. — Джоун отвори папката и зачете. — Нападението срещу теб и Максуел е било около два след полунощ. Мислех, че към мен си проявил по-особено внимание, а откривам, че каниш за нощувка какви ли не жени.

— Тя спа в стаята за гости, също като теб.

— А ти къде спа?

Той не обърна внимание на въпроса.

— Кой е следващият в списъка?

Джоун затвори папката.

— Бих искала, докато сме в града, да посетим онази фирма, „Добсън, Тайлър и Рийд“, но първо ще трябва да направим някои справки. Затова се насочваме към Милдред Мартин.

— С какво разполагаме за нея?

— Посветила целия си живот на своя съпруг, който работел заедно с Бруно във Вашингтон. Някои от предварителните ми проучвания подсказват, че младият Джон Бруно е гледал да обира лаврите, а на Мартин прехвърлял черната работа.

— Значи вдовицата на Мартин не би трябвало да изпитва топли чувства към Бруно?