Част от секундата [Split Second - bg]

— Разрешено ли е, Бъди? Може ли да влезем? — повтори Бъди, като ги гледаше с широка усмивка.

Джоун се озърна към коридора и не видя някой да ги наблюдава.

— Мисля, че може, Бъди. Защо не останеш отвън да пазиш?

Тя се вмъкна в стаята. Кинг я последва и затвори вратата. Бъди остана да стои отвън с уплашена физиономия. Вътре двамата огледаха спартанското обзавеждане.

— Падението на Сидни Морс е пълно и окончателно — отбеляза Джоун.

— Често става така — подхвърли разсеяно Кинг, продължавайки да оглежда стаята.

Наоколо се носеше силна миризма на урина. Кинг се запита колко често сменят чаршафите. В ъгъла имаше малка масичка. На нея лежаха няколко снимки без рамки. Кинг ги вдигна.

— Изглежда, в стаите не се разрешават остри предмети от стъкло и метал.

— Море не ми се видя способен на самоубийство, както впрочем и на каквото и да било друго.

— Кой знае, може да глътне оная топка и да умре от задушаване.

Кинг разгледа снимките. На едната се виждаха двама младежи в ученическа възраст. Единият държеше бейзболна бухалка.

— Братя Морс. Тук вероятно са гимназисти. — Кинг вдигна друга снимка. — А това сигурно са родителите им.

Джоун застана до него и погледна снимките.

— Майка им е била грозничка.

— Грозничка, но богата. За много хора това е по-важно.

— Таткото изглежда много внушителен.

— Нали ти казах, виден адвокат.

Джоун взе снимката и я повдигна.

— Сидни още тогава е бил пълничък, но симпатичен. Питър също изглежда добре… хубаво телосложение, същите очи като на брат му. — Тя се вгледа в пръстите, уверено стегнати около бухалката. — Навярно е бил спортист в гимназията. На осемнайсет е стигнал върха и оттам насетне всичко тръгва надолу. Наркотици, хулиганство и тъй нататък.

— Не е първият.

— На колко години е Питър сега?

— Малко по-млад от Сидни, значи на петдесет и няколко.

Джоун се вгледа в лицето на Питър.

— Малко прилича на Тед Бънди. Красив, чаровен и щом се разсееш, тутакси ти прерязва гърлото.

— Досущ като някои мои познати от женски пол.

В ъгъла имаше малка кутия. Кинг отиде натам и прерови съдържанието. То се състоеше от купчина стари, пожълтели вестникарски изрезки. Повечето отразяваха събития от кариерата на Сидни Морс.

Джоун надникна през рамото му.

— Много мило от страна на брат му, че е донесъл този своеобразен дневник. Макар и Сидни да не може да го прочете.

Кинг не отговори. Продължаваше да прелиства. След малко вдигна една омачкана изрезка.

— Тук пише за ранната кариера на Морс като театрален режисьор. Спомням си, че той веднъж ми разказа. Правел невероятно сложни постановки. Но не вярвам някоя от тях да е донесла пари.

— Едва ли това го е вълнувало. Едно синче на богата майчица може да си позволи подобни капризи.

— Е, по някое време той се отказал от експериментите и почнал наистина да си изкарва хляба. Но дори и кампанията на Ритър организира като театрална постановка.

— Сещаш ли се за още нещо, преди окончателно да задраскаме Сидни Морс от списъка? — попита Джоун.