Част от секундата [Split Second - bg]

40

След като кацнаха, Кинг и Джоун наеха кола и потеглиха към дома на Милдред Мартин, където пристигнаха привечер. Скромната къща се намираше в квартал за пенсионери без големи финансови възможности. Беше на около осем километра от погребалното бюро, откъдето бяха отвлекли Бруно.

Позвъниха и почукаха на вратата, но никой не им отвори.

— Не разбирам — каза Джоун. — Обадих се предварително.

— Да проверим отзад. Нали каза, че пиела? Може да се е оттеглила някъде с бутилката.

В малкия заден двор, покрит с неравни, обрасли с мъх плочки, откриха домакинята край стара плетена маса. Милдред Мартин пиеше, пушеше и се взираше доволно в градината си. Изглеждаше на около седемдесет и пет години, със сбръчкано от тютюна и слънцето лице, и в топлата привечер бе облечена с тънка памучна рокля и леки сандали. Косата й беше боядисана в оранжево, само тук-там при корените се мяркаше бяло. Кофичка с лимонова есенция под масата пръскаше аромат из въздуха, за да пропъжда комарите.

След като се представиха, Милдред каза:

— Обичам да седя тук, въпреки проклетите комари. По това време на годината градината направо сияе.

— Благодарим, че ни приехте — каза любезно Кинг. Беше изпълнил съвета на Джоун да махне превръзката.

Милдред им кимна да седнат и вдигна чашата си.

— Падам си по джина и мразя да пия сама. Какво да ви предложа?

Гласът й беше дълбок и дрезгав, трайно увреден от десетилетия злоупотреба с тютюна и алкохола.

— Коктейл „Скрудрайвър“ — каза Джоун и хвърли бърз поглед към Кинг. — Обожавам водка с портокалов сок.

— Уиски със сода — каза Кинг. — Да ви помогна ли?

Милдред се разсмя от сърце.

— О, можехте, ако бях с четирийсет години по-млада.

Тя се усмихна кокетно и пое към къщата с леко неуверена крачка.

— Изглежда, че е приключила с траура — подхвърли Кинг.

— Били са женени четирийсет и шест години и по всичко личи, че са имали стабилен брак. Съпругът й е починал на около осемдесет години, бил е болен от рак. Може би просто няма за какво да скърби.

— Казват, че Бруно смятал Бил Мартин за свой наставник. Защо?

— В началото на кариерата си като прокурор Джон Бруно работил под негово ръководство. Бил Мартин го научил на всичко.

— Във Вашингтон ли? — попита Кинг.

— Именно — отговори Джоун.

Кинг се огледа.

— Е, семейството не изглежда много заможно.

— От държавна служба не се забогатява, всички го знаем. А и Бил Мартин не се е оженил за богата наследница. След като се пенсионирал, дошли тук. Това е родното място на Милдред.

— Ако оставим носталгията настрана, не виждам какво би ме накарало да се върна.

Милдред се върна с две чаши върху поднос и седна.