Част от секундата [Split Second - bg]

— Винаги съм една крачка пред теб.

— Аз ще карам. Щом се измъкнем, веднага звъним на ченгетата.

Докато Мишел го прикриваше, Кинг се вмъкна в кабинета, взе касетката и провери дали пистолетът е вътре. Двамата тихо излязоха през предната врата.

Качиха се в джипа и Кинг пъхна ключа в отвора на таблото.

Ударът изотзад го повали върху волана и клаксонът нададе вой.

— Шон! — изкрещя Мишел, сетне гласът й секна и тя остана без дъх, когато кожената примка се впи в шията й.

Отчаяно се помъчи да пъхне пръсти под тънкия ремък, но той вече бе потънал твърде дълбоко. Скоро дробовете й пламнаха, очите й изхвръкнаха от орбитите; мозъкът й изгаряше. С крайчеца на окото си зърна Кинг да лежи върху волана. По врата му се стичаше струйка кръв. После усети как примката се завъртя и стегна още по-здраво. Нечия ръка се пресегна да грабне касетката от предната седалка. Звукът на клаксона раздираше тъпанчетата й; гледката на неподвижния, окървавен Кинг само засилваше чувството за безнадеждност. Тя отново изви гръбнак и стовари глава в лицето на удушвача. Чу го как извика и примката се разхлаби, но съвсем малко. Тя веднага посегна назад, опитвайки се да хване кичур коса, да раздере кожа или да извади око. Най-сетне успя да сграбчи косата на нападателя и дръпна с все сила, но натискът върху гърлото й продължаваше. Задраска с нокти по лицето му, после онзи рязко дръпна назад и едва не я преметна през облегалката. Стори й се, че чу как гръбнакът й изпращя. Омекналото й тяло безсилно се отпусна напред.

Усети дъха на човека, който я убиваше, влагайки всяка капка енергия, за да я довърши. Сълзи на болка и отчаяние бликнаха по лицето й.

— Умри — изсъска онзи до ухото й. — Просто умри!

Подигравателният му тон изведнъж я съживи. С последните остатъци от енергия Мишел стегна пръсти около пистолета си. Насочи го назад, към седалката, и показалецът й напипа тънкото късче метал. Вече почти не й оставаха сили, но въпреки всичко намери малък резерв от воля да изпълни замисленото. Молеше се прицелът да е точен. Втори шанс нямаше да получи.

Пистолетът изгърмя и куршумът прониза седалката. Мишел чу звука на куршум, потъващ в човешка плът. Примката веднага се разхлаби, после падна. Освободена, Мишел засмука огромна глътка въздух. Макар че бе замаяна и й призляваше, тя блъсна вратата на джипа и падна навън.

Чу задната врата да се отваря. Мъжът изскочи навън, притискайки с длан окървавените си ребра. Тя вдигна пистолета, но той ритна вратата докрай и ударът я повали. Вече обезумяла от ярост, Мишел отново скочи на крака и се прицели, докато противникът се обръщаше да побегне.