Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Арт му хвърли уплашен поглед.

— Хм… не зная. Тез планери са бая обемисти… — Той прехапа долната си устна. — Ама ти не питаш просто ей така, нали? — Наведе се и се втренчи в лицето на Денис. — Ей, да не си намислил нещо ново?

— Може и да съм, Арт.

Крадецът видимо затрепери.

— Ей от туй се боях най-много. Имаш ли представа колцина от най-храбрите хора на Кремер издъхнаха, преди да се научат да хвърчат? И все още гинат, като почнат тренировките. Ти например ще можеш ли да се вдигнеш?

Без помощта на Арт не би постигнал нищо. А за да я получи, трябваше да му вдъхне вяра.

— А ти как смяташ? — попита той с добре изиграна увереност.

Арт се засмя и кимна.

— Еее, тогава… Но ако питаш мен, само някой идиот би литнал с онази пущина посред нощ, без да знае къде отива. Не се сърди, де.

Денис запази каменно изражение и дори потупа покровителствено приятеля си по рамото.

— Хубаво. Друго ми кажи, ще можеш ли да скриеш планера някъде, додето ни потрябва? Хората на Кремер може да не разбират много от инвентаризация и контрол на наличните средства, но няма начин да не забележат, че е изчезнал.

— Виж, това не е проблем. Стаята ми е натъпкана с парцали и дървен материал за нашите експерименти. Наредили са на прислугата да ни носи всичко, което поискаме, стига да не е остро или метално. Там ще го скрия.

— Искаш ли да ти помогна?

— Само това не, моля те — неволно потрепери Арт. — Някои неща е най-добре да се вършат от специалисти. Не се сърди, ама ти стъпваш като слънчасал бивол, който е тръгнал да дири женска. Остави на мен и не се безпокой за нищо.

— Добре тогава. — Денис погледна към смрачаващото се небе. — Тази вечер те пускам да си идеш по-рано. Виждаш ми се малко уморен.

— Кой, аз ли? Че то е само… само. — Очите на Арт изведнъж се разшириха. — Искаш да го направя тази нощ? Ами що пък не? Туй значи ли, че утре вечер ще духнеме?

— Или вдругиден — Денис усещаше, че времето му изтича. Баронът отново бе започнал да губи търпение.

— Чудесно. — Арт вече се вживяваше в новата си роля. Прозя се уморено, протегна се и погледна крадешком към пазачите. Сетне произнесе на висок глас: — Ще ида да попрактикувам малко кушетката! — Той сръга Денис в ребрата и намигна. — До утре, шефе! — След което добави едва чуто: — Надявам се пак да се видим.

— Успех — пожела му шепнешком Денис. Изпитваше угризения, че кара друг да рискува главата си заради него. Но Арт си знаеше работата и подобни начинания дори го увличаха. Трябваше да се радва, че има такъв приятел.

От долния край на кондензатора започна да капе гъста, силно ароматна течност. Ако продължаваше така, скоро инсталацията щеше да премине на пълен автоматичен режим и от екипа за поддръжка щеше да се изисква само да сменя от време на време винената закваска.

Неусетно мислите му се издигнаха няколко етажа нагоре. След като пак щеше да бяга, наложително бе да си изясни отношенията с принцеса Линора.