Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Гарион присви замислено очи.
— Започвам да мисля, че би трябвало да съсредоточим вниманието си върху барон Васка — каза той. — Велвет ни съобщи, че същият този човек се опитва да отмъкне от армията Бюрото по военните доставки.
— Не знаех — възкликна Силк изненадано. — Малката Лизел се развива твърде бързо, нали?
— Това се дължи на трапчинките й, принц Келдар — рече Сади. — Аз съм почти напълно неподвластен на женските ласкателства и прелести, но трябва да призная, че когато ми се усмихне, коленете ми се разтреперват. Тя е абсолютно очарователна — и напълно безскрупулна, разбира се.
Силк кимна.
— Гордеем се с нея.
— Защо не отидете да я намерите? — предложи Гарион. — Обменете информацията си за този отдаващ се с готовност на корупцията барон Васка. Може би ще успеем да разпалим някакъв конфликт — нещо, излъчващо шум и трясък. Откритата борба в коридорите на палата може да се окаже средството, от което се нуждаем, за да прикрием бягството си.
— Ти наистина имаш прекрасен усет за водене на политика, Белгарион — изрече Сади с възхищение.
— Уча се бързо — призна Гарион. — Нали съм в компанията на хора, известни с ужасната си репутация.
— Високо ценя тези думи, ваше величество — отвърна евнухът с престорена благодарност.
Скоро след вечеря Гарион мина по обширните коридори на двореца, поел за обичайния си вечерен разговор със Закат. Както винаги един таен агент го следваше безшумно на няколко стъпки.
Тази вечер Закат беше изпаднал в тъжно настроение, което почти напълно наподобяваше безрадостната, ледена меланхолия, която го бе обзела в Рак Хага.
— Лош ден ли имаше? — попита го Гарион и премести едно заспало коте от покритата с килим поставка за краката пред креслото си.
Закат направи кисела гримаса.
— Отхвърлих част от работата, натрупала се тук, докато бях в Ктхол Мургос — отговори той. — Проблемът е, че след като се върнах, работата, която трябва да свърша, непрекъснато нараства.
— Това чувство ми е познато — съгласи се Гарион. — Когато аз се върна в Рива, сигурно ще ми трябва цяла година, докато разчистя купищата документи по писалището си. Би ли изслушал едно предложение?
— Говори, Гарион. Сега съм готов да изслушам всичко на света. — Той погледна с упрек черно-бялото пухкаво коте, което пак хапеше кокалчетата на пръстите му. — Недей толкова силно — измърмори императорът и тупна с показалец по носа свирепото малко зверче.
— Не правя опити да те обиждам — подхвана предпазливо Гарион, — но мисля, че ти допускаш същата грешка както Ургит.
— Интересно наблюдение. Продължавай.
— Струва ми се, че е нужно да реорганизираш управлението си.
Закат примигна.
— Това наистина е забележително предложение — рече той. — Ала ми убягва в каква връзка го правиш. Ургит беше некомпетентен до степен на пълна безпомощност — най-малкото беше такъв преди да го научиш на основните правила за управление на държавата. Коя е тази една и съща грешка, която допускаме ние двамата?
— Ургит е страхливец — заяви Гарион. — И вероятно винаги ще бъде такъв. Ти не си страхливец — може би понякога си мъничко луд, ала в никакъв случай не си от страхливите. Проблемът е, че и двамата допускате една и съща грешка. Ти се опитваш сам да взимаш всички решения — дори и съвсем маловажните. Даже да не спиш нито секунда нощем, времето пак няма да ти бъде достатъчно да се справиш с тази задача.
— Да, забелязал съм го. И какво е решението на този проблем?
— Възлагай отговорности на подчинените си. Началниците на различните бюра, както и генералите ти — те са компетентни. Признавам, че са корумпирани, ала познават добре работата си. Възложи им да се грижат за нещата от тяхната област, а ти вземай само най-важните решения. Осведоми ги, че ако нещо се обърка, ще ги лишиш от поста им.
— Ангараките не постъпват така, Гарион. Владетелят — или императорът в този случай — винаги взема сам всички решения. Така вървят нещата още преди светът да е бил разцепен на две половини. В древността Торак е вземал всички решения и императорите на Малореа винаги са следвали примера му — независимо от това какво са мислели за него.
— Ургит допусна точно същата грешка — каза Гарион. — И двамата забравяте, че Торак беше бог, неговата воля и разум бяха неограничени. Човешките същества не биха могли дори да се надяват, че са способни да следват поведението му.