Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— Аз не обичам банки — каза той. — Не и срещу такива пари.
— Не става дума за нищо такова. Искам да качим малко оръжие на един кораб. Ще трябва да го направим сами. После, като отплаваме, ще държим курс само към Африка, където ни чака хубава битка.
Марк се ухили.
— Дълга кампания или светкавична операция?
— Атака — каза Шанън. — Имай предвид, че ако всичко мине добре, има възможности за по-продължителен договор. Не обещавам, но натам вървят нещата. При успех ще има и тлъсти премии.
— Добре. Навит съм — каза Марк точно когато навлизаха в централния площад на Брюге.
Централният офис на „Кредитбанк“ се намира на „Фламингщраат“ № 25. Това е тясна търговска улица с наредени от двете страни къщи в типичния стил на фламандската архитектура от осемнадесети век. Повечето от приземните етажи са превърнати в магазини, но нагоре фасадите наподобяват платната на старите майстори.
Шанън влезе в банката и се представи на началника на отдела за чуждестранни сметки мистър Гесенс. Показа паспорта си, за да удостовери самоличността си като Кийт Браун. След четиридесет минути вече беше открил текуща сметка с депозит до 100 лири стерлинги. Той уведоми мистър Гесенс, че в близките дни от Швейцария ще бъде преведена сума от 10 000 лири, и даде указания 5 000 лири от тази сума да се преведат незабавно на неговата сметка в Лондон. Остави няколко еталонни подписа на Кийт Браун и уточни метода за установяване на самоличността му по телефона чрез изброяване в обратен ред на дванайсетте цифри от банковата му сметка, последвани от вчерашната дата. По този начин щеше да е в състояние да дава устни указания за преводи и тегления, без да се налага да пътува до Брюге. Подписа формуляр за освобождаване от отговорност, който защитаваше банката от всякакви рискове, свързани с този метод на връзка с клиента. Накрая потвърди, че ще изписва с червено мастило точно под подписа си номера на банковата си сметка като доказателство за автентичността на всеки писмен документ до банката.
В дванайсет и половина приключи и излезе навън при Вламенк. Двамата хапнаха солидни порции месо, придружени от неизбежните картофки в „Кафе дез-Ар“ на централния площад срещу Градския съвет. Преди да се разделят, Шанън даде на фламандеца 50 лири в брой и му каза да вземе на другия ден ферибота от Остенд до Дувър и да се появи в Лондон точно в шест вечерта. След един час самолетът му излетя и Шанън се прибра в Лондон за следобедния чай.
И Саймън Ендийн имаше тежък ден. Той взе първия самолет до Цюрих и кацна на летище „Клотен“ малко след десет. Час по-късно вече се намираше в централния офис на цюрихската „Ханделсбанк“ на „Талщрасе“ № 58. Откри текуща сметка на свое име. И той остави няколко еталонни подписа и уточни с банковия служител метод за подписване на всички послания до банката, според който в долната част на писмото трябваше да присъства номерът на сметката, а под него денят от седмицата, в който е написано писмото. Денят щеше да се изписва със зелено мастило, а номерът на сметката задължително с черно. Ендийн депозира петстотинте лири, които имаше у себе си, и уведоми банката, че сумата от 100 000 лири ще бъде преведена на тази сметка до края на седмицата. После даде указания на „Юниън Банк“ веднага след получаването на сумата да прехвърлят 10 000 лири на една сметка в Белгия, за чийто номер щеше да ги уведоми писмено. Подписа дълъг договор, който освобождаваше банката от абсолютно всичко, включително и от отговорност при престъпна небрежност, и не оставяше на клиента никаква възможност за защита пред закона. На Ендийн му беше пределно ясно, че тъй или иначе не би имало смисъл да търси отговорност от швейцарска банка пред швейцарски съд.
Той взе такси от „Талщрасе“, остави един запечатан с восък плик на портала на банка „Цвингли“ и се отправи обратно към летището.
Писмото, което след трийсет минути попадна в ръцете на доктор Мартин Щайнхофер, беше от сър Джеймс Мансън. То носеше предварително уточнена система от подписи, която Мансън използваше в кореспонденцията си с цюрихската банка. Текстът съдържаше молба до доктор Щайнхофер да преведе 100 000 лири на сметката на мистър Саймън Ендийн в „Юниън Банк“. Последното изречение го уведомяваше, че сър Джеймс ще се отбие в кабинета му на другия ден, в сряда.