Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— Естествено, сър Джеймс. Няма никакви проблеми.
Мансън стана и загаси пурата си.
— В такъв случай се разделям с вас, доктор Щайнхофер, като оставям всички по-нататъшни контакти с вашата банка в ръцете на мистър Торп, който, разбира се, ще се съветва с мен, преди да предприеме някакъв ход.
Двамата си стиснаха ръцете и доктор Щайнхофер изпрати сър Джеймс чак до улицата. Когато масивната дъбова врата почти безшумно се затвори зад гърба му, Мансън вдигна яката си, за да се предпази от все още хладния въздух в този северен швейцарски град. После влезе в наетата лимузина и се отправи за обяд към ресторант „Бор о Лак“. „Тук има добри места за хранене“ — мислеше си той. Но иначе Цюрих беше доста скучен град. Нямаше и един сносен публичен дом.
Помощник-секретарят Сергей Голон не беше в добро настроение тази сутрин. Докато закусваше със семейството си, пристигна писмо от университета, в което се казваше, че синът му не е издържал приемния изпит. Последва семеен скандал. Това възобнови хроничния му гастрит, който явно нямаше да го остави на мира през целия ден. На всичко отгоре и секретарката му беше в отпуск по болест.
От прозореца на малкия му кабинет в западноафриканската секция на външното министерство се виждаше обрулен московски булевард, затрупан с купчини мръсен сняг, които уморено чакаха пролетта да ги разтопи.
— Лош ден — каза преди малко пазачът на паркинга — под сградата на министерството, където Голон остави своя москвич.
Помощник-секретарят измърмори нещо в знак на съгласие и взе асансьора до осмия етаж. Влезе в кабинета си и се залови за работа. Тъй като нямаше секретарка, той започна сам да сортира папките, които бяха пратени за разглеждане от различни части на сградата. В устата му се топеше таблетка антиацид.
Третата папка идваше от кабинета на секретаря. На лицевата страна вишестоящата чиновническа ръка беше написала: „Да се прегледа и да се предприемат необходимите действия.“ Голон мрачно прехвърли страниците. Забеляза, че досието е открито на базата на докладна записка от няколко отдела на външното разузнаване. Министерството след съответно обсъждане беше дало на посланик Доброволски определени указания, които според последната телеграма от Африка бяха изпълнени. Посланикът докладваше, че молбата е удовлетворена, и настояваше за бързи действия.
Голон изсумтя презрително. След като отхвърлиха кандидатурата му за посланически пост, той беше убеден, че дипломатите в чужбина са склонни да преувеличават значението на териториите, за които отговарят.
— Като че ли си нямаме друга работа — промърмори помощник-секретарят.
Погледът му премина към следващата папка. Той знаеше, че тя се отнася за Република Гвинея. Тамошният посланик заливаше министерството с телеграми, в които докладваше за нарастващото китайско влияние в Конакри. „Ето това вече е нещо съществено“ — мислеше си Голон. В сравнение с такъв сериозен въпрос той не можеше да проумее какво значение има дали находището във вътрешността на Зангаро съдържа индустриално количество калай.
Но тъй или иначе отгоре искаха да се действа и като изпълнителен служител той предприе необходимите мерки. Отклони от работа една машинописка и й продиктува писмо до ректора на Свердловския минно-геоложки институт, в което изискваше от него да състави малък екип от геолози за проучване на предполагаемо находище на полезни изкопаеми. Накрая го молеше да информира министерството своевременно, щом екипът е готов да отпътува с необходимото оборудване.
Каза си наум, че ще трябва да реши въпроса с транспортирането им до Западна Африка чрез съответното управление, но бързо отпрати тази мисъл в периферията на съзнанието си. Парещата болка вече заглъхваше и в един момент Голон забеляза, че машинописката има много красиви колене.
Кат Шанън прекара един спокоен ден. Стана късно и отиде до банката в Уест Енд. Изтегли голяма част от хилядата лири в сметката си. Беше уверен, че сумата ще се възстанови и дори ще се увеличи, когато пристигне преводът от Белгия.
След като се наобядва, позвъни на своя приятел журналиста, който като че ли остана изненадан от обаждането му.
— Мислех, че вече не си в града — каза писачът.