Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— Така ли? Защо? — попита Шанън.
— Ами малката Джули постоянно те търси. Явно си я омагьосал. Кари твърди, че само за теб говорела. Звъняла е в „Лаундс“ и са й казали, че си заминал, без да оставиш адрес.
Шанън обеща, че ще й се обади. Даде телефонния си номер, но не и адреса. След като свършиха с дребните теми, той поиска от приятеля си информацията, която му беше нужна.
— Мисля, че мога — малко неуверено каза журналистът. — Но да ти кажа честно, трябва първо да му звънна и да видя дали ще приеме.
— Добре — каза Шанън. — Кажи му кой съм. Дай му да разбере, че настоявам да го видя и съм готов да отида на място при него да поговорим някой друг час. Кажи му, че не бих го безпокоил, ако не мислех, че става дума за нещо важно.
Журналистът обеща да потърси Шанън отново, за да му съобщи адреса и телефона на човека, с когото искаше да говори, ако другият приемеше.
Следобед Шанън написа писмо до мистър Гесенс, с което го уведомяваше, че в бъдеще ще получава кореспонденция от някои свои бизнеспартньори на адреса на „Кредитбанк“ и затова периодично ще се обажда по телефона, за да проверява дали има поща за него. Освен това възнамеряваше да кореспондира с някои свои съдружници посредством „Кредитбанк“, като за целта щеше да изпраща на мистър Гесенс плик от мястото, където се намира в момента. Молбата му беше мистър Гесенс да извади съдържащия се вътре втори плик, адресиран, но без марки, и да го препраща от Брюге до местоназначението му. Накрая упълномощаваше мистър Гесенс да покрива всички пощенски и банкови такси от неговата сметка.
В пет часа Ендийн се обади в апартамента и Шанън го уведоми за хода на нещата, като пропусна да съобщи за разговора си с журналиста, за приятелството си с когото не беше споменавал пред Ендийн. Каза му обаче, че е избрал четирима помощници, трима от които ще пристигнат в Лондон същата вечер, за да бъдат инструктирани поотделно, а четвъртият ще се появи най-късно в петък вечерта.
Мартин Торп прекара пети поред изтощителен ден, но поне приключи с диренето. Той прегледа документите на следващите седемнайсет компании и състави втори секретен списък, в който влизаха пет дружества. На първо място фигурираше компанията, която привлече погледа му предишния ден. Той излезе от читалнята към три следобед и тъй като сър Джеймс Мансън не беше се върнал от Цюрих, реши да си почине. Сутринта щеше да докладва пред шефа си, а после щеше да се залови с щателно проучване на състоянието на избраната компания, за да разбере защо такава ябълка още виси на дървото. Малко преди смрачаване Торп се прибра в предградието Хемпстед Гардън и се зае да окоси ливадата пред къщата си.
9.
Първи на лондонското летище „Хийтроу“ пристигна Курт Семлер. Долетя със самолета на „Луфтханза“ от Мюнхен. Веднага след като мина през митницата, опита да се свърже с Шанън, но никой не отговори. Имаше още време до уговорения час и той реши да изчака на летището. Седна в ресторанта, който гледаше към пистата пред терминал № 2. Висеше над чашка кафе, гледаше как реактивните гиганти отлитат за Европа и нервно палеше цигара след цигара.
Марк Вламенк позвъни в апартамента на Шанън малко след пет часа. Кат хвърли поглед към списъка с три хотела в околността и прочете на глас името на единия. Белгиецът го записа буква по буква, както стоеше на крак в една телефонна кабина на гара „Виктория“. След няколко минути хвана такси пред гарата и показа бележката на шофьора.
Семлер се обади десет минути след Вламенк. И той получи от Шанън името на един хотел, записа го и хвана такси пред летището.
Лангароти се свърза с Шанън последен. Позвъни от летището на „Кромуел Роуд“ малко преди шест. И той взе такси до своя хотел.
В седем часа Шанън се обади последователно на тримата и ги повика да се съберат в апартамента му след трийсет минути.
Едва когато се здрависаха, всеки от тях разбра, че другите двама са били поканени да участват. Широките им усмивки се дължаха както на удоволствието от срещата с приятели, така и на убедеността, че щом Шанън ги е събрал всичките в Лондон с гаранции да покрие пътните им разноски, значи разполага с пари. Макар и да се чудеха откъде идват тези пари, те бяха достатъчно умни, за да не задават подобни въпроси.
Първоначалното им впечатление се потвърди, когато Шанън им съобщи, че и Дюпре ще пристигне от Южна Африка по същия повод. 500 лири за билет бяха твърде сериозна сума. И тримата се подготвиха да го изслушат.
— Задачата, която получих — каза той, — е проект, който трябва да се организира от начало до край. Сами трябва да изработим всичко. Целта е да изпълним бърза и точна атака в командоски стил срещу един град по африканското крайбрежие. От нас се иска да изтърбушим една сграда с наситен огън, после да я щурмуваме, да превземем, да избием всички вътре и да се оттеглим.