Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— Това няма да е винаги възможно. В бизнеса с оръжие не се издават фактури. Още по-малко на черния пазар. А повечето от хората, с които ще контактувам, не биха приели присъствието на мистър Харис. Той не е от техния свят. Предлагам ви да ползваме пътнически чекове и кредитни карти. Но ако мистър Харис ще трябва да приподписва всеки чек за 1 000 лири, ще се наложи той да ме придружава навсякъде, с което не бих се съгласил по съображения, касаещи личната ми сигурност. В противен случай не бихме се поместили в рамките на сто дни.
Настъпи нова дълга пауза.
— Какви са тези съображения, касаещи личната ви сигурност?
— Ами аз не познавам мистър Харис. Не мога да приема условия, при които той ще е в състояние да ме предаде на властите в някой европейски град. Вие предприемате вашите мерки за сигурност. Позволете ми и аз да направя същото. Искам да пътувам и да работя сам и без надзор.
— Предпазлив човек сте, мистър Шанън.
— Трябва да се пазя. Нали още съм жив?
Чу се зловещ кикот.
— А как да бъда сигурен, че мога да ви поверя големи парични суми?
— Няма как да сте сигурен. До определен момент Харис може да ми отпуска ограничени средства. Но оръжието се плаща в брой, при това пари се вземат единствено от купувача. Другите възможности са да възложите операцията лично на мистър Харис или да наемете друг професионалист. Но в него също няма да имате пълно доверие.
— Много убедително, мистър Шанън. Мистър Харис…
— Сър? — веднага откликна Ендийн.
— Моля ви да дойдете при мен веднага след като си тръгнете. Мистър Шанън, работата е ваша. Разполагате със сто дни, мистър Шанън, за да отмъкнете една държава. Точно сто дни.
ВТОРА ЧАСТ
СТОТЕ ДНИ
8.
В продължение на няколко минути, след като сър Джеймс Мансън затвори телефона, Саймън Ендийн и Кат Шанън останаха вторачени един в друг. Шанън пръв отмести погледа си.
— Тъй като ще трябва да работим заедно — каза той, — нека си изясним нещата. Ако някой, който и да е той, научи за този проект, новината неминуемо ще стигне до тайните служби на една от Великите сили. Ако не до ЦРУ, ще стигне до британската или френската. А те здравата ще объркат работите. Ние с вас няма да сме в състояние да им попречим да опропастят операцията. Така че секретността трябва да бъде абсолютна.
— Вие внимавайте за себе си — сопна се Ендийн. — Моят залог в тази работа е доста по-голям от вашия.
— Добре. Първото нещо са парите. Утре ще отида в Брюксел и ще открия банкова сметка някъде в Белгия. Ще се върна най-късно утре вечер. Потърсете ме тогава и ще ви кажа в коя банка и на чие име съм открил сметката. Ще трябва да ми прехвърлите най-малко 10 000 лири. Утре вечер ще ви представя пълен списък на разходите. Парите ще отидат главно за заплатите на моите помощници, за депозити и т.н.
— Къде да ви търся? — попита Ендийн.
— Това е втората точка — каза Шанън. — Ще ми трябва постоянна база, където да получавам писма и да ме търсят по телефона. Какво ще кажете за този апартамент? Могат ли да ви открият по него?
Ендийн не беше мислил за това. Сега прехвърли вариантите в главата си.
— Наех го на мое име. Платих в брой за един месец — каза той.
— Възможно ли е името Харис да остане в договора за наема? — попита Шанън.
— Не.
— Тогава ще го прехвърля на мое име. Ще живея цял месец, без да плащам. Такова нещо не е за изпускане. После аз ще продължа да плащам наема. Имате ли ключ?
— Естествено. Нали с него влязох.
— Колко са ключовете?
Вместо отговор Ендийн бръкна в джоба си и извади една халка с четири ключа. Двата очевидно бяха за външната врата, а другите два за вратата на апартамента. Шанън ги пое от ръката му.
— Сега за връзката помежду ни — каза той. — Звънете ми в този апартамент по всяко време. Може да съм тук, може да ме няма. Може да съм в чужбина. Понеже предполагам, че не сте склонен да ми оставите вашия телефон, установете си адрес до поискване, който да е близо до дома или до службата ви. Проверявайте за телеграми два пъти дневно. Ако спешно имам нужда от вас, ще ви изпращам телеграми с телефонен номер и време за разговор. Разбрахте ли?
— Да. Утре вечер ще ви дам адреса. Нещо друго?
— Само това, че ще използвам името Кийт Браун по време на цялата операция. Ако някое съобщение носи подписа Кийт, значи е от мен. Когато звъните в хотел, търсете Кийт Браун. Ако ви отговоря „Обажда се мистър Браун“, значи нещо не е наред. Обяснете на централата, че сте набрали грешен номер или че търсите друг Браун, и затворете телефона. Това е всичко засега. Време е да се връщате в службата си. Позвънете ми в осем довечера и ще ви осведомя за хода на нещата.