Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Саймън Ендийн кацна на лондонското летище малко преди шест часа.
Когато във вторник следобед Мартин Торп влезе в кабинета си, той се чувстваше съсипан от умора. През двата дни от уикенда и в понеделник той методично прехвърли всичките 4 500 картона в предоставения му от „Мудис“ регистър на компаниите, опериращи на Лондонската борса.
Опитваше се да намери подходяща „фиктивна“ компания. Прегледа всички дребни компании, като отделяше специално внимание на основаните преди много години, с рухнала материална база и нищожни авоари. Компании, които през последните три години са търгували на загуба и които или са се разорили, или са реализирали печалба под 10 000 лири. Интересуваха го също компании с пазарна стойност под 200 000 лири.
Мартин Торп извлече имената на две дузини компании, които отговаряха на изискванията. Показа този списък на сър Джеймс Мансън. Беше ги подредил условно от едно до двайсет и четири според първоначалната оценка на пригодността им.
Оставаше му още работа и към три часа той се озова в „Къмпаниз Хаус“ на улица „Сити Роуд“ 2.
Даде поръчка за първите осем компании и плати установената от закона такса за всяко име в списъка. Срещу тази такса имаше право, както и всеки друг гражданин, да прегледа пълната документация на съответната фирма. Докато чакаше обемистите папки да се появят в читалнята, Торп прехвърли последния официален борсов бюлетин и със задоволство констатира, че акциите на нито една от осемте не се котират над три шилинга.
Когато папките пристигнаха, той започна с първата компания в списъка си. Внимателно се взираше в данните. Опитваше се да установи три неща, които не присъстваха в сбитата информация на „Мудис“. Искаше да проучи разпределението на собствеността върху акциите, да се увери, че компанията не се контролира от Обединения съвет на директорите, и да се убеди, че не съществува крупен дял, който да е притежание на външно лице или на група съдружници. Последното би означавало, че и друг хищник от Сити е тръгнал да закусва.
До края на работното време на „Къмпаниз Хаус“ Торп успя да обработи седем от осемте папки. Останалите седемнайсет щеше да прегледа на другия ден. Но третата в списъка привлече вниманието му и събуди у него онова тънко усещане под лъжичката. На хартия всичко изглеждаше добре, от негова гледна точка, разбира се. Даже изглеждаше прекалено добре и именно там беше проблемът. Сделката изглеждаше толкова добра, че Торп се чудеше как никой не я е докопал досега. Навярно някъде нещо куцаше, но изобретателният ум на Мартин би могъл да заобиколи пречките. Ако това беше възможно… компанията беше идеална.
Саймън Ендийн позвъни в апартамента на Кат Шанън в десет часа вечерта. Шанън докладва какво е свършил, а Ендийн направи резюме на собствените си дела през деня. Каза на Шанън, че необходимите 100 000 лири е трябвало да постъпят в новата му банкова сметка в Швейцария същия следобед до края на работното време. Шанън пък съобщи на Ендийн, че трябва да прати първите 10 000 лири на името на Кийт Браун в „Кредитбанк“ в Брюге, Белгия.
Няколко минути след като затвори телефона, Ендийн написа писмо с указания до „Ханделсбанк“. Отбеляза, че първата част от преведената сума трябва да се изпрати веднага, но името на вложителя в Швейцария не биваше в никакъв случай да се разкрива пред белгийската банка. Преводът трябваше да мине по телекса и в него следваше да фигурира само номерът на сметката. Изпрати писмото с марка за експресна поща малко преди полунощ от денонощния клон на площад „Трафалгар“.
В 11,45 телефонът в апартамента на Шанън отново иззвъня. Обаждаше се Семлер от Мюнхен. Шанън му каза, че може да му предложи работа, но няма възможност да отиде в Мюнхен. Семлер трябваше да си купи еднопосочен билет за самолета до Лондон и да пристигне на другия ден към шест часа. Даде му адреса си и му обеща, че във всички случаи ще покрие всички негови разходи, а в случай че отхвърли предложението, ще му плати обратния билет до Мюнхен. Семлер се съгласи да дойде и Шанън затвори.
Следващият беше Лангароти от Марсилия. Сутринта той погледна в пощенската си кутия до поискване и намери телеграмата на Шанън. Уговориха се да пристигне в Лондон към шест и да се яви в апартамента.
Обаждането на Ян Дюпре дойде късно, някъде към дванайсет и половина. Той също се съгласи да си опакова багажа и да прелети 8 000 мили до Лондон. Само че щеше да пристигне едва след ден и половина. Уредиха си среща в петък вечерта в апартамента на Шанън.