Кучетата на войната

Макар че в Лондон се смрачи рано, в Кейп Провинс слънцето още властваше над топлата лятна привечер. Ян Дюпре профуча с колата си покрай Сийпойнт по посока към Кейптаун. И той караше шевролет, по-стар от този на Ендийн, но по-голям и по-лъскав. Купи го на старо с част от доларите, с които преди четири седмици се върна от Париж. Ян прекара целия ден на яхтата на един свой приятел и сега бързаше обратно към дома си в Паарл. Винаги обичаше да се прибира в Паарл след края на поредния договор, но много скоро му ставаше скучно. Именно заради скуката напусна градчето преди десет години.

Ян израсна в Паарлската долина. Предучилищните му години преминаха в гонитби из рехавите лозя, които бяха собственост на хора от чергата на неговите родители. Научи се да лови птици и да стреля. По цял ден скитаха с Питър, който беше в положението на цветнокожото другарче, с което белите момчета си играят, докато пораснат и започнат да разбират какво означава разликата в цвета.

Питър, дете с огромни кафяви очи, гъсти черни къдрици и махагонова кожа, беше с две години по-голям от него и по някакъв начин го покровителстваше. Всъщност двамата бяха равни на ръст, защото Ян се развиваше по-бързо. Той скоро пое тарторската роля. През летните дни преди двайсет години двете боси момчета хващаха автобуса до нос Агубас, където се събират Атлантическият и Индийският океан, и хвърляха въдици за екзотични африкански риби.

След като завърши мъжката гимназия в Паарл, Ян започна да създава купища проблеми. Беше прекалено едър, агресивен, неукротим. Често вкарваше в действие своите огромни, покосяващи юмруци и на два пъти се изправи пред съдията. Можеше да поеме фермата на родителите си, което означаваше да се грижи заедно с баща си за недораслите лозички, които даваха слабо вино. Тази перспектива го отблъскваше. Виждаше се стар и прегърбен в компанията на четири цветнокожи помощници насред малкото лозе, от което зависи прехраната му. На осемнайсет години се записа доброволец в армията. Изкара началното си обучение в Почефструм и се прехвърли при десантчиците в Бльомфонтайн. Именно тук, както и по време на специалната подготовка за потушаване на въстания в суровата пустош край Питърсбург, той откри истинското си призвание. Военните също го смятаха за добър боец, но не приемаха склонността му да води сражения в собствения си лагер. В една от многобройните юмручни схватки с негово участие ефрейтор Дюпре просна в безсъзнание един сержант и командирът на поделението го понижи в чин редник.

Дюпре се ядоса и дезертира. Хванаха го в един бар в източен Лондон. Преди да го усмирят, размаза физиономиите на двама военни полицаи. Прибраха го в затвора за шест месеца. Когато го освободиха, прочете във вечерните вестници една обява, която го отправи в някакво малко посредническо бюро в Дърбан. Два дни по-късно напусна Южна Африка и отлетя към базата „Камина“ в Катанга. Стана наемник на двайсет и две годишна възраст, тоест преди шест години.