Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Александра притисна към устните на приятелката си плътна памучна кърпа. Елинър вече беше твърде слаба, за да го направи сама. Когато най-сетне кашлицата престана, Елинър се отпусна назад, а лицето й сякаш беше пребледняло още повече. Александра бързо скри напоената с кръв кърпа от погледа й.
— Моля те. Александра, ще отидеш ли при сина ми? Върви при Джейкъб в Тексас. Той е при чичо си, Ламар Джермън, в ранчото „Бар Джей“ в Южен Тексас, някъде близо до Корпус Кристи. — Елинър спря за миг, за да си поеме дъх и продължи. — Искам двамата да се запознаете. Искам да му кажеш, че съм изживяла щастливо последните си дни благодарение на теб и съм умряла спокойна. Не трябва да оставаш сама. Една жена не трябва да живее сама. Знам го и още как. А също и един мъж. Синът ми, милият Джейкъб, не трябва да живее сам.
— О, Елинър! Ще замина. Разбира се, че ще отида в Тексас, но не мога да ти обещая какво ще се случи.
Елинър се усмихна немощно.
— Знам, скъпа. Любовта е голяма загадка, но все пак чувствам, че съдбата те е изпратила при мен… и при Джейкъб. Върви при него. С него ще си в безопасност. Не можеш да живееш сама. Светът е груб и безучастен, Александра. Ще те разбера, ако нищо не се получи, но те моля да отидеш заради мен и заради себе си. — Елинър спря и стисна силно очи, тъй като тялото й отново е разтърси от кашлица. Най-накрая успя да се овладее, но от челото й се стичаше пот. — Искам да му кажеш, че аз и дядо му винаги сме го обичали. Искам да знае, че никога не е бил отхвърлен от семейството си. В жилите му тече норвежка кръв, която може би е по-силна дори от южняшкото в него.
— Ще отида, Елинър. Ще му кажа всичко това. Ако мога да му помогна по някакъв начин, ще го направя. Обещавам ти.
Елинър се усмихна, а лицето й сякаш засия от щастие.
— Сега вече мога да умра щастлива, Александра.
— Елинър, моля те, не ни напускай. Ще отидем заедно в Тексас.
— Не, скъпа, моето време си отива.
Александра безпомощно се огледа. Докато двете жени си говореха, вратата се отвори и влязоха Джайлс и Ейба.
Елинър погледна към хората, застанали пред нея и кимна.
— Ейба, нали знаеш къде е кутията ми с бижута? Би ли ми я донесла?
— О, мис Елинър, знаете, че бих сторила всичко за вас — отвърна Ейба, преди да излезе от стаята.
Елинър се усмихна уморено.
— Не ми остава много, Джайлс. Бих искала да ти благодаря за всичко, което си сторил за мен през всичките тези години, които преживяхме заедно. Обикнах те като мой втори син и ако някога ти потрябва помощ, отиди при чичо си и брат си в Тексас. Те ще те посрещнат с радост и ще ти помогнат.
Джайлс се усмихна. По лицето му премина ледена сянка, но очите му останаха тъмни и сурови.
— Благодаря ти, Елинър, но тяхната помощ няма да ми потрябва. Ценя високо всичко, което си направила за мен. Наистина съжалявам, че не успя да отидеш при сина си в Тексас. Ще ни липсваш много.
Елинър затвори очи. Познаваше Джайлс добре, по-добре от останалите. Беше креол, южняк, за разлика от нея и сина й. Би оцелял във всяка ситуация, но не се знаеше на колко хора щеше да навреди междувременно. Изхвърли тази мисъл от главата си. Джайлс вече не я засягаше. Сега трябваше да мисли за Александра и Джейкъб.
Вратата на спалнята се отвори и за миг настъпи раздвижване, за да направят път на Ейба.
— Ето, мис Елинър. Не е останало много, както помните. Продадохме повечето, за да си купуваме храна.
— Благодаря, Ейба. Знам. Ще извадиш ли останалите бижута от кутията? Запазих си две, не толкова заради цената им, колкото от сантименталност. А, ето ги. Искам да вземеш тази брошка, Ейба. Беше на майка ми. Беше толкова добра и вярна през всичките тези години. Искам да я вземеш. Тази брошка е една семейна реликва.
— О, не, мис Елинър. Не мога. Аз…
— Не, недей да възразяваш, Ейба. Моля те, вземи я заедно с моята благословия.
— Благодаря ви, мис Елинър, благодаря ви. Няма да се разделям с нея — задавено рече Ейба и като притисна силно брошката към гърдите си, се отдалечи с несигурни крачки от леглото.
— А сега, Александра, това е нещо много специално. Това бижу е от семейството на баща ми. Виждаш ли, изработката е норвежка. То е за теб и ти си негова внучка и моя дъщеря. Той би искал да го имаш. А също и аз.
— Но Елинър, не би ли трябвало жената на Джейкъб…
— Вярвам, че съдбата ще се погрижи за това, Александра — усмихна се Елинър.
— Благодаря ти, Елинър. Винаги ще го пазя.
— А сега трябва да си почина. Този разговор ме изтощи. Вършете работата си, а аз искам да остана сама — каза Елинър, а дишането й стана шумно. Изведнъж се надигна и силно се разкашля.
Александра грабна кърпата, но Елинър я издърпа от ръката й и я притисна към устните си, върху които се беше появила кръв. Огледа стаята с невиждащ поглед. Тялото й се разтърси от един последен гърч. Падна назад върху бялата възглавница, а върху кърпичката, която слабата й, бледа ръка стискаше отчаяно, голямото кърваво петно започна да се увеличава. И така, Елинър беше мъртва.