Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Бързо прекоси стаята и я тласна върху масивното легло. След това заключи вратата. Александра се надигна при щракването на ключа, а от страх ударите на сърцето й започнаха да отекват в ушите й. Видя, че Джайлс стои до вратата и я наблюдава с лека усмивка.
Александра бързо обходи с поглед стаята, търсейки път за бягство. Ненавиждаше подобно обзавеждане. Прозорците бяха закрити от дебели кадифени завеси, които не пропускаха слънчевата светлина. Въздухът в стаята беше задушен и влажен. Не се усещаше дори най-слаб полъх. Нищо в къщата не помръдваше. Единствените обитатели бяха те двамата, застанали един срещу друг в тази стая.
— Chere, колко съблазнителна изглеждаш в моето легло — наруши мълчанието Джайлс. — Отдавна ми се искаше да те видя тук, но ти не беше много отзивчива след Ню Орлиънс. Бях достатъчно търпелив, нали? — Джайлс бавно тръгна към нея.
Александра се сви на леглото, без да откъсва поглед от напрегнатите му, черни очи.
— Не! Не, Джайлс. Не можеш да…
Джайлс продължаваше да се приближава.
— Аз… не съм много добре. Трябва да си почина. Погребението…
— Не си ли добре, chere? Значи аз мога да ти дам точно това, от което се нуждаеш.
Обърна се и се насочи към бюфета. Взе една гарафа и наля малко от кехлибарената течност в кристална чаша. След това добави малко бял прах.
— О, не, Джайлс. Не съм забравила публичния дом. Не искам да се повтаря.
— Това не е същото, Александра. От него ще се почувстваш добре. Ще ти хареса.
— Не! Махни тази чаша.
— Запомни, че трябва да правиш това, което ти казвам — рече Джайлс, като седна на края на леглото и я дръпна към себе си.
— Не! Пусни ме! — изпищя Александра, като се отблъсна от него, но Джайлс отвори устата й насила и изля течността в гърлото й. Александра се задави, но най-накрая преглътна течността.
— Ето. След малко ще се почувстваш съвсем добре, Александра — заяви Джайлс. Стана и отиде към бюфета, за да си налее чаша уиски. Изля питието в устата си с бързо движение, докато очите му алчно наблюдаваха отпуснатото й тяло.
Александра се сви на кълбо и почувства как по тялото й се разлива топла слабост. Ръцете и краката й натежаха и се отпуснаха, сякаш бяха течни. Отпусна се назад върху меките възглавници и се загледа в Джайлс, който свали сакото си и започна да се съблича. Александра се усмихна. Вече не се чувстваше разстроена. Не усещаше нищо друго, освен лекотата, която я обземаше. Чувстваше се добре. Вече нищо нямаше значение.
Джайлс се приближаваше към нея, гордо разкривайки й слабото си, жилаво тяло. Беше поразително хубав мъж със съвършени пропорции. Вече беше до нея. Стаята, Джайлс, всичко сякаш плуваше в розова светлина. Той протягаше ръце към нея, а Александра не се противеше. Просто лежеше неподвижно, без да се интересува какво всъщност става.
— Александра, любов моя! — прошепна Джайлс, докато ръцете му ловко разкопчаваха корсажа й. След това продължи с копчетата на роклята й. — Толкова си красива! Нашите тела са толкова съвършени заедно. Как можеш да не искаш да ги видиш слети в едно?
Джайлс смъкна роклята й и се загледа в тялото й, едва прикрито от прозрачната риза.
— Никога не съм виждал такава съвършена красота.
Свали роклята, чорапите. Сега Александра лежеше гола пред него. Червено-златните й къдрици блестяха на меката светлина. Джайлс измъкна иглите, които придържаха косата й и я остави да се спусне като водопад върху тялото й.
— Толкова си красива, толкова си красива! — промърмори той, без да я докосва.
Александра лежеше неподвижно, изгубена сред розовата мъгла, в която никой никога не би могъл да й причини болка. А младият, мургав бог пред нея изгледаше като част от съня й. Бавно се раздвижи и протегна крака.
— Александра, толкова си красива. Досега нямах възможност да оценя красотата ти. Този път ще бъде съвършено. Сега вече знаеш, че ми принадлежиш и че аз съм твоят господар.
Александра се усмихна и мързеливо се протегна като котка. Почти не чуваше какво й говори, а и едва ли имаше значение. Нека младият бог говори, щом иска. Но някъде дълбоко в съзнанието си беше разтревожена от факта, че не я докосва. Всички мъже преди него се стремяха към това. Но това също беше маловажно. Беше просто възхитително да лежи, без никакви стягащи дрехи, на мекото, удобно легло.
— Знаеш ли, когато едно момче живее в някоя плантация, има възможност от рано да се запознае с жените. Бях дванадесетгодишен, когато започнах, но именно там е проблемът. Момчето твърде рано се насища и осъзнава, че сексът може да стане досаден, без значение колко хубава е жената, ако няма какво да го стимулира. Погледни ме. Самият факт, че лежиш гола пред мен, не може да ме възбуди, колкото и да си съвършена. Трябва ми повече, много повече. Обучил съм много робини да задоволяват желанията ми. Ще обуча и теб, докато не остане нищо, което не можеш или не искаш да направиш за мен.