Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Силната болка започна да се просмуква в зашеметения ум на Александра. Не можеше да се пребори напълно с въздействието на наркотика, но разбираше какво се беше случило и знаеше, че трябва да избяга, преди Джайлс да се е събудил. Всяко движение беше истинско мъчение, тъй като тялото й беше набраздено от камшика почти отвъд границата на издръжливостта й. Все пак си наложи да стане от леглото. Едва се задържа права. Тръгна през стаята, като се придържаше за мебелите. Спря до вратата, обърна се към Джайлс, който продължаваше да спи, спокоен и доволен. Превъртя ключа. Щракването отекна силно в тихата стая, но Джайлс не помръдна. Александра отвори вратата. Протяжното скърцане, което се разнесе, я накара да потрепери. Затвори вратата и спря задъхана.
Пое дълбоко въздух, опитвайки се да преодолее силната болка. Трябва да се махне, да избяга от тази къща. С много препъвания и падания накрая успя да се добере до стаята си. Знаеше, че е гола и обляна в кръв, но нямаше какво друго да стори. Отвори вратата и падна в ръцете на Ейба.
— О, дете, дете. Това чудовище те е наранило. О, колко жени е съсипал. О, мила, трябва веднага да се махаме оттук. Боях се, че ще се случи нещо, затова те изчаках, но дори не предполагах, че ще отиде толкова далеч. О, дете.
Помогна на Александра да стигне до леглото, като клатеше глава и си мърмореше нещо.
— Той спи, Ейба. Нямаме много време.
— Първо трябва да те измия, дете. Трябва да те намажа с мехлем. Раните не са дълбоки, но трябва да се погрижим за тях.
— Побързай, Ейба. Страхувам се, че ще се събуди. Има ли коне?
— Има кон и файтон, но те са на мистър Джайлс.
— Е, значи вече са наши. Ейба, не можеш повече да останеш тук.
— Идвам с теб, мила, можеш да бъдеш сигурна. А сега ще ида да взема мехлема и веднага се връщам. Александра взе чантата си и набута вътре чифт чорапи, бельо и една рокля. Взе от бюфета норвежкия медальон и внимателно го сложи в чантата. Сега той беше най-ценната й собственост.
Откъм вратата се чу някакъв шум. Александра рязко се завъртя и с облекчение видя, че е Ейба. Мисълта за Джайлс, който спеше в другия край на коридора, постоянно я преследваше. Би могъл да се събуди и да ги намери в спалнята й.
Ейба бързо намаза наранения гръб на Александра с мехлема, който миришеше ужасно и я превърза с парче чисто платно. След това помогна на Александра да облече роклята си, внимавайки да не й причини болка.
Александра бързо взе чантата си и излезе в коридора, поглеждайки подозрително към спалнята на Джайлс. После бързо се спусна по стълбите. Спря при задната врата и затаи дъх, за да чуе дали някой не идва след нея, но всичко беше тихо.
Хладният нощен въздух навън освежи лицето й. Главата й започна да се прояснява от замайването на опиата. Не искаше да мисли за преживяното, поне не точно сега. Сега трябваше да мисли преди всичко за бягството от плантацията, преди Джайлс да разбере, че Александра я няма в спалнята му.
Двете с Ейба бързо се насочиха към кухнята. Влязоха вътре и Ейба грабна старата си, износена чанта, която беше побрала всичките й вещи.
— Вече си се приготвила, Ейба? — изненадано попита Александра.
— Знаех, че мис Елинър си отива, дете. Знаех, че щом това се случи, ще си тръгна. В тази чанта е събрано всичко, което имам. А сега, нека да вземем и малко храна. Изпекла съм царевичен хляб. Има и малко месо. Побързай, дете.
— Ейба, ти ще опаковаш храната, а аз ще впрегната коня, освен ако ти не знаеш по-добре как се прави.
Очите на Ейба се разшириха от уплаха.
— Мила, страхувам се от тези животни и никога не съм ги впрягала.
— Е, аз също не съм, но съм виждала как го правят. Ще се постарая да ги впрегна. Това там конюшнята ли е?
— Да, но побързай. Той може да се събуди всеки миг и съм сигурна, че ще ни убие и двете.
— Отивам, Ейба. Ти също побързай.
Излезе от кухнята и тръгна към конюшнята. Не знаеше как ще впрегне коня, но беше решена да използва силите си до последна капка, за да избяга от Джайлс. Затича решително, отмахвайки надвисналия мъх и клоните на дърветата. С всеки изминал миг ставаше все по-гневна. Болката, която изгаряше тялото й, само засилваше решителността й да избяга от плантацията на Джермънови.
Спря за малко пред конюшнята, поемайки въздух на големи глътки, за да успокои дишането си. Отвори вратата и възкликна изненадано. Конят не беше разпрегнат! Значи нямаше нужда да го прави. Колко жестоко от страна на Джайлс Джермън. Бедното животно! Побърза към нещастното животно, чиято глава клюмаше изморено. Очите му я изгледаха подозрително, сякаш очакваше някакво наказание. По хълбоците му се виждаха стари белези от камшика на Джайлс.