Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Шестнадесета глава
Късно следобед въздухът стана тежък от влагата. Над малката групичка, която се беше събрала на семейното гробището на Джермън, надвиснаха сиви облаци. На хълма не подухваше вятър. Не се чуваше друг звук, освен глухите удари на буците пръст, които бързо покриваха простите дървени ковчези. Върху лицата на тримата, застанали до пресните гробове, не се четяха никакви чувства.
Джайлс тъкмо запълваше гроба на Елинър. Гробът на мистър Джермън вече беше готов, тъй като Джайлс не си беше направил труда да ги копае достатъчно дълбоки. Не бе счел за необходимо. Ейба стоеше над гроба на Елинър, а по бузите й се стичаха сълзи, докато мълчаливо оплакваше старата си господарка и приятелка.
Глухото тупкане върху ковчезите най-сетне секна. Джайлс се изправи, хвърли настрани лопатата и погледна Александра. Тя коленичи и постави върху влажната, мека пръст на всеки гроб по един малък букет пролетни цветя. След това отвори малката семейна библия, която откри в кабинета на мистър Джермън. Щом започна да чете, Ейба и Джайлс сведоха глави.
Джайлс не остави на Александра време да тъгува. Щом тя спря да чете от библията, взе ръката й и я поведе към оградата от ковано желязо, която заобикаляше семейното гробище. Сега, след като всичко беше привършило, Александра сякаш беше останала без чувства и сили и се остави Джайлс да я води. До портичката спря и се обърна. Ейба ги гледаше с тревожен поглед.
— Ейба, идваш ли с нас? — извика Александра, усещайки загрижеността на жената.
— Не, дете, искам да остана тук още. Ти върви. Аз ще дойда след малко.
Александра кимна и се обърна към Джайлс. Жалните звуци на песента, която Ейба запя, изпълниха въздуха и закръжиха край тях. Мелодията беше странна, а думите непознати и Александра предположи, че вероятно те са част от загадъчно африканско минало на Ейба. Вероятно беше обредна песен, която се изпълняваше при погребение.
Джайлс не отпускаше хватката си и продължаваше да я води през гъстата трева и лабиринта от дървесни клони с надвиснал мек, сив, мъртвешки мъх. Сякаш клоните се протягаха и се опитваха да я хванат с ноктите си и да я задържат в миналото на плантацията. Мекото, почти лепкаво докосване на мъха я отвращаваше. Опита се да разчиства пътя си, но мъхът изглежда растеше навсякъде и избуяваше в топлия, влажен климат.
Всичко беше приключило. Искаше час по-скоро да се махне оттук. За нея тук нямаше повече работа. Трябваше да се махне, но нямаше никакъв план. Не посмя да го стори, докато Елинър все още беше жива, а сега като че ли не беше способна да мисли. Но трябва да мисли, да реши какво да прави. Елинър я бе помолила да отиде в Тексас. Александра й обеща, но Тексас беше едно огромно пространство, толкова диво, толкова далече. Все пак беше дала дума. А може би можеше да се скрие в тази необятна пустош от Стен и от Джайлс.
Джайлс. Хвърли бърз поглед към красивия му профил. Както обикновено лицето му беше неразгадаемо, а очите му — съсредоточени върху някаква точка в далечината. Трябваше да избяга от него, но как? Той беше толкова силен, толкова решителен.
Щом наближиха почти празната, безжизнена къща, ръката му се стегна, сякаш усети мислите й. Александра уплашено се обърна към него и нервно се огледа, като че ли се надяваше неочаквано да се появи някакъв възможност за бягство. Джайлс безмилостно продължи да я влачи към къщата. Александра не искаше да влезе вътре. Не искаше да се среща с духовете, които я обитаваха. Страхуваше се от мъртвата къща почти толкова, колкото от Джайлс.
Скоро стигнаха до задната врата.
— Не искам да се връщам в тази къща, Джайлс — каза Александра.
— Ще влезем вътре, chere. Трябва да опаковаме няколко неща. Тръгваме утре сутринта.
— Не. Не бих могла да прекарам още една нощ тук.
— Александра, ти наистина си доста глупава — тъмните му очи я погледнаха жестоко, докато продължаваше да я влачи към къщата.
Поведе я нагоре по стълбите, без да обръща внимание на отчаяните й опити да се освободи. Александра искаше да крещи, но нямаше кой да я чуе и да й помогне. На втория етаж цареше тишина и мъртвешко спокойствие, които се нарушаваха само от бързите им стъпки.
Александра почувства, че се задушава от потискащата атмосфера на къщата и от силната хватка на Джайлс. Щом Джайлс спря за момент пред вратата на спалнята си, Александра рязко се дръпна, за да избяга, преди да е станало твърде късно. Но той само се изсмя демонично и отвори вратата.