Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Епългейт сияеше от възторг.
— Вие наистина трябва да посетите музея на господин Хумболт, госпожице Поумрой. В старата си къща той е складирал огромна и много впечатляваща колекция от вкаменелости. Два пъти в седмицата къщата му е отворена за посетители, в понеделник и четвъртък. Самият аз съм ходил там два-три пъти, за да търся фаланги и други подобни работи. А той има цели чекмеджета, пълни със зъби.
— О, наистина ли? — Хариет бе страшно развълнувана. Тя почти не обърна внимание на факта, че коляното на Епългейт е в застрашителна близост до нейното. Полите на роклята й отново май щяха да бъдат измачкани. — Господин Хумболт членува ли в Дружеството?
— Преди членуваше — отвърна Епългейт. — Но после обяви, че всички сме отчайващи аматьори и веднага се оттегли. Той е много странна персона. По отношение на работата си е изключително потаен и подозрителен спрямо всички останали.
— Напълно го разбирам — Хариет си отбеляза наум, че трябва да включи в графика си и едно посещение в музея на господин Хумболт, и то при първа възможност.
Епългейт си пое дълбоко дъх и я погледна с много сериозно изражение.
— Госпожице Поумрой, ще имате ли нещо против, ако променим темата на разговора ни и поговорим за нещо, което ми се струва далеч по-належащо?
— Какво е то? — Хариет се чудеше по кое време е отворен музеят на господин Хумболт. Може би във вестниците ще пише нещо по въпроса.
Епългейт поразхлаби малко вратовръзката си. По челото му блещукаха мънички капчици пот.
— Страхувам се, че ще ме помислите за много нахален.
— Глупости! Питайте направо, милорд — Хариет хвърли един поглед към бръмналата от разговори стая. Явно темата за фалшификатите се струваше много интересна на членовете на Дружеството.
— Работата е там, госпожице Поумрой, че… Искам да кажа, че… — Епългейт отново подръпна вратовръзката си и прочисти гърло. После сниши гласа си и почти шепнешком каза: — Работата е там, че просто не мога да повярвам, че наистина сте се сгодили за Сейнт Джъстин.
Думите му моментално приковаха вниманието на Хариет. Тя се намръщи:
— Какво, за бога, ви пречи да повярвате, сър?
Епългейт вече изглеждаше доста отчаян, но смело продължи:
— Простете, госпожице Поумрой, но просто сте прекалено добра за него.
— Прекалено добра за него?
— Да, госпожице Поумрой. Безкрайно по-добра. Много по-изтънчена. Все си мисля, че той по някакъв начин ви принуждава да се обвържете с него.
— Епългейт, да не би да сте си изгубили ума?
Епългейт се наведе към нея със сериозно изражение, като дори се осмели да докосне ръката й. Пръстите му трепереха от силно вълнение.
— На мен можете да имате пълно доверие. Кажете ми истината, госпожице Поумрой. Ще ви помогна да избягате от лапите на Звяра от Блекторн Хол.
Очите на Хариет се разшириха от гняв. Тя остави с леко издрънчаване чашката си на масата и се изправи на крака.
— Сър, наистина отидохте твърде далеч. Няма да търпя подобни приказки. Ако желаете да бъдете мой приятел, трябва да се въздържате от подобни думи.
Тя обърна гръб на ужасно засрамения Епългейт и бързо се отдалечи към една групичка ентусиасти, които обсъждаха разпалено методите за разпознаване на фалшификатите.
Всичко това започваше наистина да става адски досадно, нещастно си помисли Хариет. Чудеше се как Гидиън бе успял да издържи на тези подли нападки цели шест години. Самата тя вече бе готова да напусне Лондон и никога да не се завърне. А сега дори не ставаше въпрос за собствената й чест.
Същия следобед идеята на Фелисити, че Гидиън излага на показ годеницата си като някакъв екзотичен домашен любимец, получи категорично потвърждение според Хариет. Тя бе очаквала с нетърпение тази разходка в парка. И при други обстоятелства тя щеше да й достави огромно удоволствие. Денят бе прелестен, слънчев и свеж.
Фелисити бе надзиравала строго избора на рокля и наметка за Хариет.
— Определено съм на мнение, че трябва да облечеш жълтия муселин с тюркоазената наметка — обяви Фелисити. — И, струва ми се, тюркоазеното боне. Подхожда на очите ти. Не забравяй и ръкавиците.
Хариет се огледа внимателно в огледалото.
— Не ти ли се струва, че е прекалено ярко?
Фелисити се усмихна мъдро.
— Много е ярко. И изглеждаш прелестно. Ще изпъкваш сред останалите в парка и Сейнт Джъстин ще остане доволен от това. Той ще иска да е сигурен, че всички ще те забележат.
Хариет я погледна ядно, но не каза нищо. Страхуваше се, че Фелисити наистина е права.