Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Гидиън пристигна пред къщата на леля Аделаида с яркожълт файтон. Ослепителната карета бе запретната с две огромни и много мощни на вид животни. Конете не си подхождаха по цвят, както бе модерно. Единият бе много едър и мускулест дорест жребец, а другият приличаше на сиво чудовище. И двата изглеждаха така, сякаш ще създават огромни проблеми за кочияша, но се оказа, че се държат много добре. Хариет бе дълбоко впечатлена.
— Какви прелестни животни, милорд — каза тя, докато Гидиън й помагаше да се качи на високата седалка на файтона. — Бих се обзаложила, че могат да препускат в пълен галоп часове наред. Изглеждат невероятно яки.
— Такива са — каза Гидиън. — И сте напълно права за издръжливостта им. Но мога да ви уверя, че Минотавър и Циклоп изглеждат направо недостойни да дърпат тази карета, щом вие сте в нея. Днес изглеждате наистина очарователно.
Хариет долови хладното задоволство, прикрито зад галантните му думи, и хвърли един бърз поглед към Гидиън. Но не успя да прочете нищо по силните, волеви черти на лицето му. Той с лекота се възкачи на седалката до нея и взе юздите в ръце.
Хариет ни най-малко не се изненада на спокойствието и лекотата, с които Гидиън управляваше впряга. Той сръчно насочваше конете по оживената улица, след което зави към парка. Там се присъединиха към множеството елегантно облечени хора, които бяха наизлезли на разходка със всякакви видове карети, както и на кон, за да видят народ и да бъдат видени.
Хариет разбра, че двамата с Гидиън веднага станаха център на внимание и то съвсем недобре прикрито внимание. Всички, с които се разминаваха, зяпаха двойката в жълтия файтон с интерес, който варираше от учтиво прикрито любопитство до нагло обръщане на глава. Някои нахално ги зяпаха. Други им кимваха с незаинтересован вид, като тайничко хвърляха преценяващи погледи към Хариет. Някои пък просто не можеха да откъснат очи от белега на Гидиън. А няколко души повдигнаха многозначително вежди при вида на немодерните коне.
Гидиън сякаш въобще не забелязваше любопитството, което събуждаха той и Хариет, но самата Хариет се чувстваше все по-неудобно. Помисли си, че щеше да се чувства така дори и ако Фелисити не беше споменавала за екзотичните годеници.
— Разбрах, че снощи сте танцували валс с Морлънд — каза Гидиън след дълго мълчание. Звучеше така, сякаш просто обсъжда с нея времето.
— Да — призна Хариет. — Той бе много мил с мен и Фелисити още откак се появихме в града. Казва, че е ваш стар приятел, сър.
— Това беше преди много време — промърмори Гидиън, като бе приковал вниманието си изцяло върху конете, тъй като минаваха през доста оживена алея. — Мисля, че е най-добре повече да не танцуваш с него.
Хариет, която вече бе доста раздразнена от всички тези погледи, реагира доста по-рязко, отколкото би направила при други обстоятелства.
— Да не би да твърдите, че не одобрявате господин Морлънд, сър?
— Точно това твърдя, скъпа. Ако желаеш да танцуваш валс, ще съм щастлив аз да ти партнирам.
Хариет бе объркана.
— О, ами, разбира се, би ми било много по-приятно да танцувам с вас, милорд. Знаете това. Но съм чувала, че сгодените жени, както дори и омъжените жени, често танцуват с много други хора освен с годениците и съпрузите си. Нали е модерно да се прави точно това.
— Няма защо да се тревожиш за модата, Хариет. Ти ще наложиш свой собствен стил.
— Струва ми се, че вие се опитвате да наложите мой стил — Хариет извърна глава, за да избегне втренчения поглед на някакъв мъж на кон. Тя бе сигурна, че той каза нещо отвратително на приятеля си, докато се разминаваха с файтона им. След това до слуха й долетя доста неприятен смях.
— Опитвам се да те предпазя от неприятности — тихо отвърна Гидиън. — Ти си разумна жена, Хариет. Преди ми вярваше и сега трябва отново да ми повярваш. Стой настрана от Морлънд.
— Защо? — попита направо тя.
Гидиън стисна зъби.
— Не смятам, че е нужно да ти обяснявам.
— Е, аз пък смятам. Не съм глупава и неопитна ученичка, милорд. Ако желаете да направя или да не правя нещо, трябва да ми обясните защо — после внезапно я осени една мисъл, която я накара да забрави желанието да му се противопоставя. Усмихна се колебливо и рече: — Ако ревнувате от господин Морлънд, то ви уверявам, че нямате повод за това. Да танцувам валс с вас ми е далеч по-приятно, отколкото с него.
— Не става въпрос за ревност, а за благоразумие. Трябва ли да ти напомням, Хариет, че се намираме в това положение точно защото не се вслуша в нарежданията ми при един друг случай?
Хариет трепна и се сви, почувствала силно вината си. Не можеше да отрече, че тъкмо необмислената й постъпка през онази нощ, когато бе напуснала безопасността на дома си, докато залавяха крадците, бе довела до предложението на Гидиън да се оженят. После се постара да запази самообладание, като каза: