Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Каси не можеше да приеме обяснението й.
— Страх ли, мамо? Ние говорим за жената, която бе застанала в средата на улицата в Шайен, без никакво прикритие, когато около нея свистяха куршуми, и която застреля двама от четиримата крадци, единият от които държеше току-що откраднатите пари. Не можеш да ме убедиш, че ти не си най-безстрашната жена, която познавам.
Катрин най-после се извърна към масата и устните й се извиха в лека усмивка.
— Имах доста пари, вложени в онази банка. Нямах намерение да стоя със скръстени ръце и да гледам как се изпаряват, след като можех да го предотвратя. Но аз не съм казала, че се страхувам от смъртта.
— Тогава от какво се страхуваш?
— Каси…
Дъщеря й добре познаваше този тон и побърза да добави:
— Не можеш да спреш сега, мамо. Ще се побъркам, ако не узная цялата истина.
Катрин раздразнено я изгледа.
— Твърдоглава си като баща си.
— Наследила съм го от теб.
Майка й отново въздъхна.
— Добре, но първо трябва да знаеш колко много исках да имам деца. След като двамата с баща ти се оженихме, аз плачех всеки месец, когато… когато разбирах, че не съм бременна. Когато това най-после се случи, аз бях най-щастливата жена на земята. Струва ми се, че през тези девет месеца нито ден усмивката не е слизала от лицето ми.
На Каси й беше доста трудно да го повярва, тъй като майка й рядко се смееше.
— Какво общо има това със страха?
— То дойде по-късно. Разбираш ли, аз не знаех какво представлява раждането. Моята майка умря, когато бях малка и никога не ми е разказвала. Двамата с баща ти току-що се бяхме преместили в Уайоминг, така че аз нямах много приятелки, които биха могли да ме предупредят. Освен това никога дотогава не бях присъствала на раждане. Бях толкова невежа, че си помислих, че те изгубвам, когато водите ми потекоха. И започнаха болките. Сега не личи, но тогава докторът ми каза, че си била едно от най-големите бебета, които някога е израждал. Раждането отне два дни. През това време аз поне сто пъти си помислих, че ще умра. Всъщност исках да умра. По едно време и докторът дори се обезкуражи, аз бях толкова изтощена и останала без сили. Но накрая по някакъв начин ти се роди. Не си спомням точно как. Не можех да мисля за нищо, освен за ужасната болка. След раждането имаше усложнения, големи разкъсвания и кръвотечението не можеше да бъде спряно… не ме гледай така. — Каси бе пребледняла. — Ти не беше виновна. Ако искаш да знаеш истината, нямаше да имам сили да се боря за възстановяването си, ако не беше ти.
— Но, мамо…
— Никакво „но“ — рязко я прекъсна Катрин. — Сега разбираш ли защо не исках да ти кажа? Случилото се не беше по твоя вина и искам да ми повярваш, мъничката ми, че никога не съм те обвинявала. Но обвинявах баща ти. Знам, че не трябваше. Такива неща се случват. Тогава просто не разсъждавах разумно.
Катрин внезапно се засмя, въпреки че смехът й бе с горчив привкус.
— И до ден днешен се питам дали всичко нямаше да бъде по-различно, ако предварително знаех някои неща. Господи, наистина е учудващо колко бързо понякога ги научаваш. Достатъчно е да те срещне някое жена с бебето ти и веднага да започне да ти разказва за собствените си преживявания по време на раждането на децата си. Всички тези неща, които трябваше да знам преди раждането и които щяха да ме подготвят за него, аз ги научих след него — че първото раждане е най-тежко, че болките скоро се забравят, че жените с тесен ханш като мен обикновено раждат доста трудно и други подобни неща, но че страданията си заслужават. С цялото си сърце съм съгласна с последното. Нито за миг не съм съжалявала, че те имам, Каси. След всичко, през което преминах, реших, че никога повече няма да имам деца. Казах на баща ти, че ще го застрелям, ако някога се осмели да дойде в леглото ми.
Очите на Каси се разшириха.
— Навярно не го е приел възторжено?
— Предполагам, че не.
— И това ли е?
— Това бе началото. Разбираш ли, аз не го помолих да ми даде известно време. Заявих му, че никога повече няма да легна с него. В началото той беше изключително търпелив, вярвайки, че ще променя решението си. И може би щях — постепенно спомените за болката избледняваха. След осем месеца той обаче не издържа и избухна. Сега не го обвинявам, въпреки че навремето не бе така. Тогава мислех, че след като аз никога повече нямаше да се любя, и той можеше да се въздържа. Знам, че бе глупаво от моя страна. Но тогава бях млада и емоционална и както вече ти казах, не разсъждавах напълно разумно.