Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Каси много добре разбираше, че нейната майка й мисли само доброто; просто прекалено дълго време бе свикнала да я закриля за всичко и да взима решенията вместо нея. Тя никога не бе възразявала, защото Катрин се чувстваше най-щастлива, когато напълно контролираше нещата. Но време бе Каси да започне сама да взема решения. Заминаването за Сейнт Луис беше началото, въпреки че й хрумна съвсем импулсивно.
Изпращането на телеграма бе втората стъпка, за която нямаше намерение да споменава на майка си. Толкова много си мислеше за Ейнджъл, че не можеше просто така да отпъди идеята, която я осени. Изпрати молба до детективската агенция „Пинкертън“ да й уредят среща с един от детективите си, с когото да поговори за възможността да се открият родителите на Ейнджъл. Каси не мислеше, че той някога ще се опита да ги открие, а събирането на отдавна разделени семейства бе нещо, на което природата й не можеше да устои.
Каси и Катрин напуснаха Коули два дни след настъпването на Новата година. След като всичко се нареди изненадващо толкова добре — що се отнасяше до съседите на Чарлз — Каси знаеше, че ако пожелае, можеше да дойде на гости и през следващата есен. Това, което не очакваше, бяха думите, казани на раздяла от баща й, че възнамеряваше след месец или два да ги посети в Уайоминг, както и бързо прикритата усмивка на майка й при това негово заявление.
Очевидно нещо наистина се бе случило в хамбара. Разнищването на тази загадка бе точно това, от което Каси се нуждаеше, за да отвлече мислите й от Ейнджъл. Не успя да научи кой знае какво от майка си. Навярно не бе подходила както трябва.
Тя си спомни колко смаяна бе първият път, когато разбра, че децата на семействата Катлин и Маккъли дори не знаят каква е причината за враждата, започнала толкова отдавна и в която всички бяха въвлечени. Но Каси бе свикнала да не се меси в живота на родителите си и никога не й бе хрумвало, че тя също нямаше никаква представа каква е причината за отчуждаването и раздялата им. Така че реши да започне именно с това.
Препълненият дилижанс не бе мястото, предразполагащо към лични разговори, затова Каси изчака, докато се прехвърлиха във влака, който пътуваше на изток. Купетата там бяха много по-удобни и не толкова претъпкани. Каси започна разговора във вагон-ресторанта, след като привършиха обяда си. Нарочно се забави с десерта и кафето, докато вагонът се изпразни.
Беше минала седмица, след като напуснаха Коули, и Каси нямаше търпение да приложи новата си стратегия на практика.
— Защо е станало така, че вие двамата с татко престанахте да се обичате? — невинно попита тя.
Катрин едва не се задави с последното парче черешов пай.
— Що за въпрос е това?
Дъщеря й сви рамене.
— Вероятно този, който трябваше да ти задам преди много години.
— Онази малка сбирка, която бе организирана в хамбара на баща ти, те е направила доста самонадеяна, Каси… или би трябвало да кажа нахална и невъзпитана?
— Така ли мислиш? Аз просто се опитвам…
— Недей да хитруваш с мен, млада госпожице!
— Тогава и ти не бъди толкова потайна, мамо. Въпросът ми е съвсем обикновен и смятам, че имам право да го задам.
— Това е твърде… лично.
Катрин отново се опитваше да се изплъзне. Каси много добре я познаваше, но този път нямаше да й позволи.
— Аз не съм някой любопитен съсед. Аз съм твоята дъщеря. Той е мой баща. Отдавна трябваше да ми кажеш какво се е случило, мамо. Защо си спряла да го обичаш?
Катрин погледна през прозореца към унилия зимен пейзаж. Каси знаеше от опит, че няма да може да изкопчи нито дума от майка си. Това бе начинът й на действие. Ако не можеше със заплахи да накара другите да престанат да правят това, което не й харесва, тя просто преставаше да ги забелязва.
Така че остана истински изумена, когато след няколко минути я чу да казва:
— Аз никога не съм преставала да го обичам.
Каси си представяше стотици отговори, но не и този. Всъщност тя бе толкова потресена, че не можа да й отвърне нищо.
Катрин продължаваше да гледа през прозореца, но явно се досещаше за шока, който бе причинила.
— Знам, че вероятно не изглежда така — рече тя.
— Тук изобщо не става въпрос за „вероятно“. Едва ли има човек, който те познава, мамо, и който да не е убеден, че двамата с баща ми се мразите един друг. Не разбирам.
— Знам, че не разбираш. В интерес на истината аз също не разбирам — въздъхна Катрин. — Гневът може да бъде много силно нещо. Както и страхът. И двете чувства могат да те накарат да направиш неща, които дори не би си и помислил. И двете ме владеят от доста време.