Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Суфиите избягват неритмични действия, удържат ритъма на своята реч под контрола на търпението, не произнасят нито дума по-рано от вярното време, не дават отговор преди въпросът да е завършен. Те смятат противоречащата дума за дисонанс и дори се стараят да разрешат споровете в съзвучен акорд. Тенденцията да се противоречи се развива в страст и човек влиза в противоречие дори със собствените си идеи, ако са изказани от други.
За да отстояват хармонията, суфиите дори модулират, превеждат своето изказване от един ключ в друг, съгласяват се с идеите на другия човек, гледайки на предмета от гледната точка на говорещия, вместо от своята собствена. Те създават основа за всеки разговор, съответстваща на встъплението, като с това подготвят ушите на слушателя към съвършен отклик. Суфиите следят за всяко свое движение и изразяване, както и за чуждите, стараейки се да създадат съзвучен акорд на хармония между себе си и другите.
Постигането на хармония в живота отнема повече време и изисква по-сериозно обучение, отколкото простата тренировка на слуха и постановка на гласа, макар че тя се овладява по същия начин както музикалното знание. За слуха на суфиите всяка изказана дума прилича на нота, която е истинна, ако е хармонична, и невярна, ако е нехармонична. Те правят гамата на своята реч мажорна, минорна или хроматична в съответствие с изискванията на ситуацията, а думите им са или диезни или бемолни, или естествени в съответствие със закона за хармонията. Например: прями, вежливи или тактични маниери на тяхната реч приличат на мажорна, минорна или хроматична гама, представяйки превъзходство, уважение или равенство. По такъв начин те предприемат произволни разнообразни ходове, за да удовлетворят изискванията на момента и ситуацията, вървят стъпка по стъпка, съгласяват се и дори се изказват против, но независимо от това запазват закона за хармонията в разговора. Нека погледнем на двама души като на две ноти: хармонията между тях създава интервали или съзвучия (консонанси) или дисонанси, завършени или незавършени, мажорни или минорни, понижения или повишения — като отношения между двама души.
Интервалите между различните класи на обществото, убежденията, кастите, расите или религиите, както и различията във възрастта или степените на еволюция, съвсем ясно изразяват този закон. На мъдрия човек му е по-лесно да бъде в хармония със своя глупав слуга, отколкото с човек, наполовина умен и считащ себе си за непогрешим. Еднакво вероятно е мъдрият човек да бъде далеч от щастието в общество на глупци и обратно. Гордият човек винаги ще се кара с горделивеца, но ще поддържа скромния. Възможно е също горделивецът да е съгласен по общите въпроси на гордостта, като гордост за расата или произхода.
Понякога интервалът между несвързани ноти се запълва от промеждутъчна нота, пораждаща съзвучен акорд. Например, дисонансът между мъжа и жената може да бъде премахнат с помощта на връзката с детето, или разногласията между братя и сестри могат да бъдат разрешени от намесата на майката или бащата.
По такъв начин, колкото и нехармонични да са двама души, с помощта на междинна връзка се формира съзвучен акорд, пораждащ хармония. Глупавият човек е негъвкава нота, умният човек е гъвкав. Първият се прилепва към своите идеи, пристрастия, враждебност и убеждения, добри или лоши, вторият ги прави диезни или бемолни, повишава или понижава тона и височината и са хармонизира с другите според изискванията на ситуацията. Ключовата нота винаги е в хармония с всяка нота, тъй като тя има всички ноти в своята гама. По такъв начин суфиите се настройват към хармония с всеки, добър или лош, мъдър или глупав и стават подобни на ключовата нота.
Всички раси, нации, класи и народи приличат на музикална мелодия, основана на един акорд, където ключовата нота — общият интерес — ги задържа в единна хармонична връзка.
Изучавайки живота, суфиите изучават и практикуват природната хармония. Те установяват хармония със себе си, с другите, с вселената и с безкрайността. Те отъждествяват себе си с другите и виждайки себе си във всяко същество, не придават значение нито на упреците, нито на възхвалите, а приемат, че изхождат от самите тях. Ако човек изтърве тежък товар и нарани собствения си крак, той няма да вини своята ръка или крак. Точно така суфиите търпеливо ще се отнасят към вредата, причинена им от другите, смятайки, че вредата е излязла от тях самите. Те използват контрапункт, смекчавайки неприятните думи на другия и ги превръщат във фуга.